Депутатите от три парламентарни комисии приеха на първо четене Бюджет 2020 г.
Пред народните представители от трите комисии по бюджет и финанси, от комисията по труда и социалната политика и от комисията по здравеопазване министърът на финансите Владислав Горанов представи основните параметри на бюджета за догодина. Очакваният макроикономически ръст за периода 2020 - 2022 г. е около 3,3 процента за всяка от прогнозните години, отбеляза той и изтъкна, че прогнозата е за запазване на икономическия растеж. Според прогнозата на финансовото министерство се очаква забавяне в стойността на инфлацията от около 2,1 процента годишно, спад на безработицата до 4 на сто в края на прогнозирания период.
Министър Горанов отчете, че се запазват целите за постигане на балансирано бюджетно салдо. "Минималният размер на фискалния резерв предлагаме да продължи да се поддържа в размер на 4,5 млрд. лв.", каза той. "Предлагаме общите приходи на консолидираната фискална програма да възлязат на 46,826 млрд.лв", отбеляза Горанов и посочи, че също толкова са и разходите.
"Чухме много критики по отношение на фискалната рамка за 2020 г. Бих окачествил липсата на изненади във фискалната рамка като добра новина. Това показва, че благодарение на усилията на мнозинството, подкрепящо правителството, ние успяваме за пръв път от доста години да поддържаме предвидимост в политиките, които сме заявили още в началото на нашият управленски мандат", посочи финансовият министър.
По думите на Горанов най-големият акцент в бюджета е образованието, което получава 610,1 млн. лв. повече. Близо половин милиард повече е насочен за здравеопазване, ръстът на пенсиите също е значително число. Нарастват с близо 200 млн. лв. социалните помощи и обезщетенията. Разходите за отбрана по предложение на правителството нарастват с 201,7 млн., с което възлизат на 1,61 процента от БВП.
Министър Горанов каза, че се очакват 450 млн. лв. приходи за периода на действие на тол системата. По думите му оценките за увеличение на осигурителните вноски от промяната на минималната заплата и минималните осигурителни прагове и доход са за повече от 106 млн. лв.
В разходните политики най-съществена оценка е политиката за увеличение с 10 на сто на разходите на персонал в бюджетната сфера и увеличение на минималната работна заплата. Тук очакваме 624,8 млн. лв. повече, каза финансовият министър.
За увеличението на разходите за педагогически персонал е предвиден допълнителен разход 360 млн. лв. За увеличението на разходите за лицата, осигурявани от държавния бюджет средствата са 96 млн. лв., информира Горанов.
Той коментира, че финансирането на дейностите по възпитание и обучение на деца и ученици възлиза като разход в размер на 2,651 млрд. лв., в това число 360 млн. лв. допълнителни средства за увеличение на заплатите на учителите. Добавени са и 54,5 млн. лв. за непедагогическия персонал. Други 561 млн. лв. са за стипендии, учебници, разходи за транспорт.
Финансовият министър отчете, че минималната заплата за педагогическите специалисти през 2017 г. е била 600 лв., а през 2021 г. се очаква тя да достигне 1255 лв. Очаква се догодина минималната работна заплата да бъде в размер на 610 лв. "Продължаваме да следваме желанието средната работна заплата за страната да достигне 1500 лв. Такива послания излъчваме към бизнеса. Отдавна сме казали, че "България - евтина дестинация за предлагане на работна сила" вече не е модерно. Затова за поредна година предлагаме увеличение на заплатите на заетите в бюджетната сфера в размер на 10 процента", каза още той.
По време на дебатите Румен Гечев от БСП направи предложение да се проведат срещи и разговори относно партийните субсидии. Финсовият министър Владислав Горанов обаче отговори, че от името на лидера на ГЕРБ и премиер Бойко Борисов заявява, че депутатите на партията няма да участват в искания от социалистите разговор.