Книгата се опира на много факти, документи, числа, статистика, данни. Свидетелствата не са разказ, с който искам да внушавам собствените си мисли, а съм се опитал да свидетелствам обективно и честно. Идеята ми е да се хвърли светлина върху прехода и да се позволи да се придвижим напред. Да си изясним миналото, да го извадим от мъглата и да продължим напред. Това каза пред БНР Иван Костов, бивш премиер, за книгата си "Свидетелства за прехода".
Написал съм тази книга за тези, които не са преживели прехода, или са били много млади. Това е моят личен разказ, допълни Костов.
Въпреки предстоящия втори тираж все пак той се е сблъскал и с негативни отзиви за книгата – от клеветите върху него, които са се възобновили, до мнението, че книгата е сложна, че няма да се прочете, но пък е престижно да я имаш в библиотеката си.
Отзивите ми говорят, че политиката и днес продължава да е изградена върху измами за прехода. Страхът е да не бъдат изобличени тези измами. Намирам обяснение защо сме сред най-изостаналите народи по благосъстояние. Ако управляващите имат невярна представа за прехода, то няма как да се продължи напред, допълни Костов.
В книгата си бившият премиер развенчава много митове – от пълното неразбиране на смисъла на приватизацията, през измамата, че пенсиите са били намалени, до това, че не са били отворени досиетата. Мит за прехода е, че Филип Димитров се е самосвалил, допълни Костов. И още: "Аз не се държа като безгрешен човек, признавам грешките си. В книгата казвам, че трябва да се направи приключителен баланс на приватизацията, където точно ще се измери какво е продадено, при какви условия, кой е купувал, допуснати ли са грешки. Ако се направи такъв баланс, ще се разобличи една от най-големите измами на прехода".
По думите на Иван Костов, антагонистът на прехода е бил посткомунистическият човек: "Той трябваше да спре да мисли, че не носи отговорност за себе си. Преходът е буржоазна контрареволюция на социалистическата революция. Как се прави демократично устройство в едно комунистическо общество – с комунистически институции и партии? Как демокрацията ражда собствените си основи? Това е много трудна задача. Нямаше политическа подготовка. Имаше силен икономически екип, но много малко разбирахме от политика и много малко от проблемите на сигурността".
"Чест е на икономистите още от времето на комунизма, че видяха, че нещата се развиват зле за България още в първата половина на 80-те години. Още тогава те предвидиха, че страната влиза в тежък период на натрупване на голям външен дълг, който не може да обслужва, и че ще се стигне до лоша развръзка. Никой от тези хора не беше послушан от онзи режим. Затова България катастрофира много тежко и обяви фалит. До втората икономическа катастрофа се стигна заради отказа да се осъществят реформите, започнати по времето на Димитър Попов и от правителството на Филип Димитров. Лошо управление и отказ да се правят реформи доведоха до втората икономическа криза в страната".