Парламентът прие промени в Закона за вероизповеданията на второ четене, с които се дава възможност за отлагане на задълженията на вероизповеданията за срок до 10 години.
В закона беше записано, че по искане на вероизповеданията по закона може да се разреши отсрочване на непогасените към 31 декември 2018 г. публични задължения по текст от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, включително на начислените лихви по тях до датата на издаване на разрешението, за срок до 10 години. За периода на отсрочването ще се дължи лихва в размер на основния лихвен процент. Искането за отсрочване се подава в тримесечен срок от влизането в сила на поправките в закона.
Спорове в зала предизвика предложение на Обединените патриоти, с което настояваха вероизповеданията, които получават държавна субсидия, да финансират допълнително дейността си само от източници на доходи в България. Когато едно вероизповедание получава субсидия от държавата, не е редно да получава субсидии от външни организации, подчерта Валери Симеонов от Обединени патриоти.
Предложението беше отхвърлено след прекъсване на заседанието и консултации между групите на председателски съвет при Цвета Караянчева. Цветан Цветанов от ГЕРБ обясни, че на среща с ръководството на Българската православна църква е било заявено, че църквата не е съгласна да се ограничават допълнителните средства, които получават като дарения.