Медийната комисия в парламента прие единодушно на второ четене Законопроекта за задължителното депозиране на печатни и други произведения и оповестяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги, внесен от депутатите от ДПС Делян Пеевски, Хамид Хамид, Йордан Цонев и Велислава Кръстева.
При гласуването нямаше нито един глас "против" и нито един "въздържал се". Окончателният вариант бе изработен с помощта на работна група с участието на министерството на културата след публична дискусия по текстовете. "Очаквах го този консенсус, защото, за да се стигне дотук работната група, излъчена от комисията, заедно с представители на Министерство на културата и представители, излъчени от някои медии, свършиха огромна работа. Аз мисля, че се получи един чудесен закон, за който благодаря на основно на работната група и хората, които са ангажирани да доработят текстовете, които сме предложили, както и да отразят забележките, отправени по време на публичното обсъждане. По думите му са били изчистени всички забележки, които бяха отправени от различни съсловни организации, журналисти и собственици на медии.
Законът предвижда пълно осветляване на медийната собственост и източници на финансиране. Според приетите текстове всяка година до 30 юни всеки доставчик на медийна услуга депозира в Министерство на културата декларация, която идентифицира действителния собственик и съдържа информация дали той заема публична длъжност.
Декларацията се подава чрез попълване на електронен формуляр на интернет страницата на министерството. Министерството има една година срок за изработване на електронния регистър, а дотогава декларациите се подават в електронен вариант. За целта ще се предвидят и допълнителни средства в бюджета на ведомството.
Декларация се подава и до Агенцията по вписванията и подлежи на обявяване в Търговския регистър и в Регистъра на юридическите лица. При наличие на промяна в собствеността тя се декларира в 7-дневен срок. Декларира се и всяко получено финансиране през предходната календарна година. В декларацията се посочва размерът и основанието за финансирането, както и данни за лицето, осигурило средствата, договори с партии, данни за обществени поръчки и получени евросредства, както и донорите. Декларират се и заемите към банки. Когато лицето, което фактически контролира съдържанието на медийната услуга или редакционната политика, е различно от действителния собственик на доставчика на медийна услуга, това обстоятелство се обявява в декларацията.
Разпространителите пък до 31 януари трябва да декларират броя на пунктовете си. Когато нарушителят на закона не може да бъде установен, министърът на културата изисква съдействие от органите на МВР и публикува информация за това на сайта на министерството.
"Единствената цел на закона беше да осветли, да информира обществото. Този закон няма за цел да дава разрешения, да лишава, да въвежда разрешителни или санкционни режими, беше насочен към информираност на обществото кой кой е на медийния пазар в България, защото спекулации много", коментира Хамид.
"Според мен е важна стъпка в борбата с фалшивите новини, защото в голяма част от тях собственикът остава скрит. Така всеки ще знае чия собственост е дадена медия, кой е разпространителят на друга медия, така че мисля, че една добра стъпка и се надявам българският парламент заедно с медиите и обществото да доразвие този закон по-нататък и да се получи по-добра медийна среда", заключи депутатът от ДПС.
Той изтъкна, че ролята на Министерство на културата не е на разследващ орган, а само да засече дали има разминаване между подадената информация до бъдещия електронен регистър към ведомството и Търговския регистър. Ако установи нарушение, съответно глобите са от 10 до 15 хил. лв. Санкцията нараства при повторно нарушение от 20 до 30 хил. лв. Същите са глобите и за неподаване на декларация. Ако не установи разминаване в данните на медията, министерството ще оставя сигнала без движение, обясни Хамид.