След серията скандали между управляващи и опозиция, за подадените и неподадени оставки, за това има ли криза в БСП и дали ще има нови искри между президент и управляващи, във възход ли е дипломацията ни и ще се разшири ли ЕС, от Novini.bg потърсихме за коментар д-р Ирена Тодорова, председател на Института за дясна политика и главен редактор на списание “Conservative quarterly”. Тя преподава политически науки в Нов български университет.
Достойно ли постъпи Делян Добрев от ГЕРБ, подавайки оставката си? Трябваше ли и БСП да постъпи по същия начин след разкритията за купуване на гласове от Манол Генов и Георги Стоилов (чийто брат бе задържан)?
Случаят с Делян Добрев е много интересен, защото показва определена еволюция на ГЕРБ. Знаете, че винаги досега при подобни ситуации Бойко Борисов еднозначно е вземал решение да се отърве от “товара”. За пръв път се случи нещо друго – партията ГЕРБ въстана и отказа да жертва своя ключова фигура, само за да отговори на обществените очаквания. От една страна това е добре – ГЕРБ започва да се превръща в нормална партия, която се управлява от вътрешни механизми, а не от общественото мнение. От друга страна обаче може да се окаже, че вътрешните инстинкти на лидера са били по-правилни. Ако случката с Делян Добрев започне да се повтаря – дали готовността да се бранят компрометирали се (заслужено или не) личности, няма да започне да влияе негативно на ГЕРБ, това е въпрос, които предстои да бъде разгърнат и няма еднозначен отговор на този етап. Що се отнася до БСП, въпросът е реторичен. За разлика от казуса с Делян Добрев, тук не става въпрос за клевета, а за реална ситуация. БСП изглежда да няма силата да се справя с подобни случаи, които и гарантира дългата роля на опозиция – далеч от властта.
Какъв знак дава разделението в БСП, което се наблюдаваше на пленума им. Допускате ли, че ще бъде свалена Корнелия Нинова от ръководството на партията на предстоящия конгрес на БСП?
Няма да бъде свалена. Проблемът на БСП не е нито лидерът, нито потенциалното му “обезглавяване”. Проблемът на БСП е, че има електорален таван, отвъд който не може да премине. Затова левицата постепенно ще изпада в кризата, в която преди 15 години се оказаха десните партии – тежка криза, вътрешни противоборства и разцепления. Първата линия на разделение в червената партия ще бъде идеологическа. Още преди няколко години ние от Института за дясна политика прогнозирахме, че класическото ляво и дясно в Европа ще се преформатира и публичният политически дебат ще започне да се води не по оста ляво-дясно, а по консервативно-неконсервативно. А в БСП, точно както в някогашното СДС има либерално и консервативно крило и много скоро те ще започнат да воюват помежду си.
Втората линия е позиционна. БСП вече е дълбоко разделена партия и заради отношението към ГЕРБ. Половината партия иска да е опозиция, а другата да влезе в колаборация с Борисов. По тази причина сблъсъкът е неминуем, но няма да се развие толкова бързо според мен.
Какво мислите за крайните реакции на президента Радев и дали се поддава лесно на провокации? Търси ли битка с премиера? Има ли институционална криза у нас? Ще станем ли свидетели на нови скандали между управляващите и президента по ключови въпроси?
Румен Радев няма почти никакъв политически опит и това започва да му тежи. Вижте, този човек е държавен глава и от него се очаква не да обявява война на този или онзи, а да олицетворява единството на нацията. А той не го прави и май дори не го схваща. Не разбира, че Бойко Борисов е партиен лидер и може да си позволи такива действия, а президентът не може. Всичко това заплашва да превърне Румен Радев в огледален образ на президента Плевнелиев. Макар да са напълно различни като излъчване, манталитет, политически възгледи и прочее, Радев и Плевнелиев си приличат по едно – и двамата не разбраха конституционната си роля и се превърнаха по-скоро във фактори на разделението на нацията, отколкото в нейни обединители.
Каква оценка давате на дипломатическите ходове на Бойко Борисов? Бележим ли безспорен връх в дипломацията? Ще се реализира ли идеята му за силен Балкански съюз и трайно стабилизиране на региона? Ще бъдат ли приети Сърбия и Македония в ЕС?
Безспорно днешният Бойко Борисов няма почти нищо общо с някогашния, защото с годините успя да натрупа не само самочувствие, но също и познания и умения, както във вътрешната, така във външната политика. Четиристранния балкански формат, който Борисов дирижира на практика създава, на устойчива геополитическа конфигурация в региона и връща положението отпреди точно сто години, когато Междусъюзническата война води до разпадане на отношенията между четирите православни балкански нации (българи, сърби, гърци и румънци) и трайно изолиране на България от регионалните процеси. Докъде ще стигне това разведряване, тепърва ще видим, но не е невъзможно въпросният формат да се превърне в нещо като „наша Вишеградска група“.
По втората част от въпроса Ви – естествено, че Македония и Сърбия ще станат част от Европейския съюз. Въпросът не е дали, а кога, тъй като преди да реши собствената си криза, Брюксел няма да даде зелена светлина за прием на нови страни членки. Колкото по-бързо стане това, толкова по-добре за България.
Искането на Каталуния на независимост ще се отрази ли пагубно на Европа? Възможно ли е да се стигне до гражданска война в Испания? Виждате ли нов развод с ЕС след Брекзит?
Не вярвам да се стигне до реална независимост на Каталуния. Все по-очевидно става, че каталунските власти използваха референдума като инструмент да разширят максимално автономията си в рамките на Кралство Испания и няма да посмеят да направят следваща по-сериозна стъпка. Отделно, референдумът в Каталуния няма нищо общо с някаква форма на евроскептицизъм, даже напротив.
След Брекзит цяла Европа се стресна и ако внимателно се вгледате в програмите на партиите в страните, в които напоследък се проведоха избори, дори крайната десница се отказва от антиевропейските послания и ги замества с антимюсюлмански. По парадоксален начин Брекзит обедини европейските общества и от тази гледна точка аз съм по-склонна да прогнозирам задълбочаване на интеграцията, а не нови напускания.
Националистическите партии в Европа бележат ли възход след мигрантската криза. Определяте ли като грешка политиката на Ангела Меркел спрямо мигрантите. И това ще й струва ли канцлерския пост, ако не успее да сформира правителство?
Разбира се, че политиката на Ангела Меркел по отношение на емигрантите беше сбъркана, защото тя уязви максимално Европа и я направи несигурна и бременна с конфликти. Въпреки това обаче, Меркел е един от най-забележителните европейски политици на нашето време и със сигурност ще успее сформира правителство. Друг е въпросът обаче дали тя търси партньорите си в правилната посока. В момента най-интересна в Европа не е Германия, а Австрия, където Себастиан Курц вероятно ще се опита да състави общо правителство с крайната десница. Ако този експеримент се окаже успешен, вероятно ще станем свидетели на една живителна за европейската политика тенденция, която ще сложи край на безпринципните големи коалиции и на нов двуполюсен модел, при който вляво ще се събират левите и либералните формации, а вдясно – десноцентристките и тези принадлежащи на радикалния консерватизъм.