Защитата на българския книжовен език и проблемите с използването на кирилица в дигиталното пространство обсъдиха депутати и експерти на кръгла маса в Народното събрание.
Дискусията беше организирана от парламентарната група на Обединените патриоти и Сдружението АСОРИ по повод на подготвяния от Обединените патриоти проект на Закон за българския език. Очаква се той да бъде внесен в деловодството на парламента до края на юни и да бъде разгледан от ресорните комисии преди лятната ваканция на депутатите.
Проектът стъпва на основата на вече разглеждан от предходен парламент проект, изготвен тогава от проф. Станислав Станилов и Огнян Стоичков от "Атака". Законопроектът се отнася само за книжовния език, ние в говоримото слово не се бъркаме, обясни проф. Станилов и допълни, че предвидените разпоредбите са свързани с българския език, който се използва от официалните институции и в публичното пространство. Предвижда се създаването на Съвет на българския език. Включени са текстове и по отношение на изписването на кирилица в дигиталното пространство, например да се регламентира есемесите от мобилни оператори, институции, банки да бъдат на кирилица. В дигиталното пространство много сайтове на официални държавни институции и общини са изписани с преведени на английски имена - например сайтовете на Народното събрание, на Министерския съвет и на МВнР. Това според нас трябва да бъде поправено, защото обезличава характера на българските институции, заяви доц. Милен Михов от ОП.
На дискусията бяха поставени въпроси за техническата възможност за изпращане на есемеси на кирилица, за официален стандарт за българската форма на кирилицата, за изписването на имена на улици, търговски обекти, обозначения на държавни служители на български език и други. Иван Гранитски от издателството "Захарий Стоянов" заяви, че отдавна е трябвало да бъде приет такъв закон, тъй като в последните години езикът обеднява. Според него официалните български институции нехаят за езика. По думите му вина за това имат и българските медии, в които се използва ограничен речников състав. Най-сетне този закон ще се дебатира, независимо от нежеланието на брюкселските чиновници, коментира още той.
Представител на мобилен оператор заяви, че проблемът с есемесите на кирилица идва от липса на стандартизация на кодовете. За целта е необходимо държавата чрез съответните органи да задейства процедура пред международна организация. "Ще търсим правна регламентация на поставените въпроси. Надявам се с едно сериозно отношение и в дебат с институциите, с неправителствения сектор и с нашите партньори от ГЕРБ да намерим добро решение. Важно е да направим един добър и работещ закон", каза Милен Михов.