Политолог: Борисов обезоръжава Цветанов, брои "дивите зайци"

В навечерието на президентския вот Изборният кодекс беше променен, премиерът Бойко Борисов се отказа от намерението си да подаде оставка при неуспех на изборите, а Кристалина Георгиева се оттегли като еврокомисар, за да заеме поста главен изпълнителен директор в Световната банка.

Novini.bg потърси за коментар политолога Любомир Стефанов:

Изборният кодекс отново беше променен в последния момент преди изборите, едва ли не в "12 без 1" - кой печели и кой губи от това?

Всички губят от промените в последния момент, защото партиите са едни големи организации, на които им трябва време да се нагодят към новите правила. На пръв поглед изглежда, че тези промени не са съществени, но всъщност са много съществени. Всички сме засегнати и губим всички като граждани – не би трябвало да допускаме партиите да правят промени в последния момент в такива сериозни неща като изборните процедури. В САЩ например има практика, когато се правят промени в изборното законодателство, те да не влизат в сила за предстоящите избори, а след един избирателен цикъл. Промените в последния момент не са в ничия полза – партиите се изложиха. Колкото и на всички ни се иска да вярваме, че нашите народни представители са читави, оказва се, че от бързане допускат големи недомислици, които резултират в глупости, напрежение и излишни емоции. И тази енергия вместо да се съсредоточи в правенето на работещи закони, преправяме един закон, който беше шумно рекламиран, че ще нареди нещата "от - до". А квадратчето "Не подкрепям никого" е най-големият печеливш за всички, които искат да гласуват и да накажат статуквото, но и най-големият губещ, защото няма значение дали 50% от българите ще го зачеркнат или 5% - накрая този резултат е само за морално удовлетворение, че най-сетне гласът на тези, които задраскат квадратчето е преброен. Но какво от това?

Защо Бойко Борисов промени позицията си, че ще подаде оставка при неуспех на президентските избори?

Моето убеждение, което е по-скоро психологическо, отколкото политическо – че може би Борисов не иска да остане в историята като премиерът, подал два пъти оставка доброволно. Всеки политик има его, а неговото е доказано, че е солидно. От друга страна може би не е готов за оставка – и той, и партията, която оглавява – ГЕРБ, с бъдещите си коалиционни намерения. Тъй като очевидно нито ГЕРБ, нито която и да е друга партия не може в средносрочен план да спечели пълно мнозинство и да управлява сама, мисля че Борисов още претегля шансовете си. А в стратегически план – не вижда някакви сериозни заявки за пренареждане на коалиционната среда. Затова става такъв уклончив – може би и в партията има неща, които го притесняват. Извън партията е ясно какво го притеснява – коалицията е толкова шарена и нестабилна и "на куц крак" се движи, че просто е чудно как оцелява. Реформаторският блок не се знае какво животно е точно, те сами за себе си не знаят, Патриотичният фронт е с постоянни заявки за опозиция вътре в коалицията, т.е. да направи втори опозиционен център наред с ДСБ. Тези неща Борисов ги има предвид, премисля ги и по-скоро ще претегли позициите на ГЕРБ. И няма да избързва с оставката, по-скоро идеята му е – по-важното е да спечелим , няма значение как. Това е като футболната теория – не е важно колко гола ще ти вкарат, важното е да вкараш един повече.

Какво ще се случи с управляващата коалиция след изборите?

Реформаторският блок няма да излезе доброволно от управлението, тъй като за него това е исторически шанс да участва в коалиция след толкова години "диета и постна пица" от времето на Иван Костов. Няма никакъв шанс да се разпадне от тяхна страна коалицията. Друг е въпросът дали Трайчо Трайков ще успее да събере толкова гласове, за да се превърне в притегателен център на някакъв нов тип политическо обединение, различно от Реформаторския блок. А Патриотичният фронт само печели – няма значение къде ще се класира Красимир Каракачанов на президентските избори. Те са показали, че могат да издигат кандидати, да се борят, да печелят гласове и да си покажат тежестта. Т.е. ще демонстрират на останалите в коалицията, че имат достатъчно тежест, която да им позволи независимо съществуване на следващите избори. Което пък им вдига цената в очите на Борисов, който преброява "дивите зайци" – да видим кой колко може, заявките докъде стигат и дали се припокриват с реалните възможности. Патриотичният фронт се държи много адекватно спрямо възможностите си. Още отсега е ясно и къде ще отидат гласовете им на втория тур – и те няма да са в подкрепа на Цецка Цачева. А при ГЕРБ след изборите можем да очакваме едно вътрешно преразпределение на отговорности. Ако Цветан Цветанов не успее да донесе енигматичната 11-та изборна победа, ще си понесе отговорността, ще му бъде потърсена еднозначно, ясно и категорично от Бойко Борисов и от Изпълнителната комисия на партията. Ще трябва да дава отговори. А това ще се отрази на стабилността на партията. Напоследък Борисов все по-рядко излиза и еднолично казва "аз, аз, аз" – прави го, но в качеството си на министър-председател. А що се отнася до ГЕРБ, все повече делегира нещата на Изпълнителната комисия – и постъпва много хитро, защото така обезоръжава Цветанов, обръща партията срещу него, която уж той беше изградил и държи под контрол структурите. В един момент може да се окаже, че не е точно така.

Свързана ли е оставката на Кристалина Георгиева като еврокомисар със скандала около кандидатурата й за генерален секретар на ООН - появиха се твърдения, че оттеглянето й като заместник-председател на Европейската комисия е отмъщение към премиера Бойко Борисов, които тя отрече?

Оставката на Кристалина Георгиева в никакъв случай не е отмъщение към Бойко Борисов. Можем да наречем Георгиева всякак, но не и неразумна и глупава. През годините тя се е доказала, че много добре си преценява шансовете. Тя нямаше да позволи да й издигнат кандидатурата за ООН, ако смяташе, че няма шанс. Друг е въпросът, че може да е била подведена от хората, които са й шушнали в ушенце, и после да е била разочарована. По-интересното е сега кого ще предложим за еврокомисар на мястото на Георгиева. У нас има може би трима-четирима човека, които да свършат тази работа и да ни представят достойно. Борисов вече си има не едно, а две наум - след излагацията с кандидатурата на Румяна Желева, пък вдигнахме много високо летвата с Кристалина Георгиева – много подготвен човек, еднакво добре се справи и с двата различни ресора като еврокомисар. Трябва да видим българската кандидатура за еврокомисар преди Нова година, тъй като от 1 януари 2017 г. Кристалина Георгиева отива да работи в Световната банка – не трябва да се допуска вакуум. Очевидно ще се мине по съкратена процедура, но трябва да имаме предвид, че след президентските избори и балотажа реално остава един месец, в който тази работа трябва да се свърши. А паралелно подготвяме и председателството на България на Европейския съюз. И тук спънем ли се, тръгваме надолу като лавина и няма възможност за поправки. Ако не изберем подходящия кандидат за еврокомисар до Нова година, нещата ще станат неуправляеми догодина. А като сложиш това на фона на външната ни неуреденост, можем само да си представим какво председателство ни чака.

Може ли референдумът с въпроси "Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?", "Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?" и "Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?" да доведе до реална промяна на политическата система?

Ако се отговори и на трите въпроса с "Да", особено на първия, категорично ще се промени политическата система, защото ще трябва да се пренареди избирателната система, електоралната формула. Такава промяна ще потресе политическата система. Другите два въпроса няма да имат толкова голямо значение. Вторият въпрос е идиотски – задължително гласуване ще има и на тези избори, но ако няма санкция, поне 50 лв. глоба, то е безсмислено. А едно задължително гласуване със санкция ще има дисциплиниращ ефект, особено върху по-младите и т.нар. отвратени от политиката – да ги върне обратно, да сдобият рефлекса на граждани. А не да мрънкаш, че някой друг ти е виновен – защото данъците няма да ги определя баба ти, като ходи да гласува за този или за онзи. Ако нямаш отношение към това какъв ще ти е данъкът, кой ще ти го определя, отиваш да живееш на Луната. В такъв смисъл, ако задължителното гласуване със санкция действа в продължение на 15-20 години, след това ще отпадне от само себе си и хората ще сдобият здравословния навик да гласуват. А не като сега – "дреме ми, някой друг ще я свърши тази работа, аз трябва да се оправям със сметките, колата" и т.н. А за субсидията – тезата на опонентите на намаляването й е, че един лев на глас няма да е достатъчен за издръжка на партиите и те ще бъдат "напазарувани", обратната теза пък е, че партиите ще бъдат стимулирани в много по-голяма степен да търсят подкрепа от гражданите чрез членски внос и дарения. За мен тук истината е някъде по средата.