Европа навлиза в 4-а поредна година на икономическо възстановяване, но то продължава да бъде с относително ниски темпове. Основните вътрешни и външни рискове пред растежа са политически - много важно е те да бъдат овладени чрез бързо приемане и прилагане на нужните за стабилността на ЕС решения. Всичко това важи с пълна сила и за България, заяви Кристалина Георгиева, заместник-председател на Европейската комисия с ресор Бюджет и човешки ресурси, във връзка със Зимната икономическа прогноза на Европейската комисия, предава Фокус.
„Европейската комисия потвърди прогнозата си отпреди 3 месеца за икономическия растеж у нас. Виждаме малко по-оптимистични прогнози за дефицита и дълга, което продължава тенденцията за стабилизиране на публичните финанси. България остава страната с 3-ия най-нисък дълг в ЕС. Той е около три път под средния за ЕС и Еврозоната и според последните предвиждания, ще е дори по-нисък, отколкото се очакваше преди 3 месеца: 29.7 % от БВП през тази и 30.3% през следващата година.
Същото важи и за дефицита, който остава под допустимите 3%, и спада по-бързо от заложеното през ноември – до 2.3% през тази година и 2.0% догодина.
Комисията излезе с по-оптимистични очаквания и за износа, вътрешното потребление и заетостта, като отчете, че по-добрата събираемост на данъците вече дава положителни резултати върху стабилността на публичните финанси.
Това обаче не може да ни успокоява, защото инвестициите у нас остават сред най-ниските в ЕС. В настоящата прогноза Европейската комисия дори заложи малко по-песимистични очаквания в това отношение, отколкото имаше през ноември миналата година.
Това е ясен сигнал за необходимостта да се действа решително и най-сетне да бъдат осъществени дълго отлагани реформи, да се създаде доверие в съдебната система и върховенството на закона, и да се подобри цялостната бизнес-среда. За по-сериозен растеж ни е нужен приток на капитали – а той зависи от фактори като доверие и предвидимост“, гласи коментарът на комисар Георгиева.