„Сега е и моментът да очертаем пътя напред. “Силна Организация на обединените нации. По-добър свят” е мотото на настоящата 70-годишнина. Но дали днес сме по-силни като общност? Дали градим по-добър свят за децата си?“. Това заяви президентът Росен Плевнелиев в изказването си пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк.
„Живеем в бурни времена. Броят на кризите по света е рекордно висок. Заради взаимодействието помежду им положението е още по-непредсказуемо. Провалени държави, замразени конфликти, войни и тероризъм създават несигурност около Европа. Гражданите усещат тази нестабилност. Те очакват от политиците да действат смело, да решават, а не да задълбочават кризите“, каза българският президент в рамките на юбилейната 70-та сесия на ОС на световната организация.
„Нестихващите конфликти в Сирия, Близкия Изток и Северна Африка застрашават живота на милиони хора. Разрастващият се екстремизъм, който не признава граници, е сериозно предизвикателство за международната общност. Влошаващата се хуманитарна ситуация в няколко конфликтни зони принуждава милиони хора да напуснат домовете си, да опаковат живота си в куфар и да поемат по опасния и в някои случаи смъртоносен път към спасението. Стотици хиляди души стоят на прага на Европа, протегнали ръка за помощ, борещи се за правото си на живот. В резултат на това националистическите партии, които се захранват от страховете на хората, се възползват от ситуацията. Езикът на омразата, расизмът, ксенофобията, популизмът и агресивният национализъм отново се засилват“, предупреди държавният глава в речта си.
„Не бива да чакаме кризите да се появят на телевизионния екран, за да действаме. Крайно време е да се борим с причините, а не с последиците - и то заедно. Мирът не е просто липса на война. Мирът е права на човека. Мирът е върховенство на закона. Мирът са правила, които важат за всички, включително за глобалните и за регионалните сили. Сигурността, развитието и правата на човека са стълбовете на ООН. Всяка криза може да бъде проследена до началната й фаза, когато някой е нарушил закона и правата на човека. За предотвратяване на развитието на бъдещи кризи е необходимо в ООН да бъде създадена система за ранно идентифициране на кризи с цел опазване на законността и правата на човека“, апелира държавният глава Росен Плевнелиев.
Президентът беше категоричен, че докато конфликтът в Сирия продължава, бежанската криза няма да премине. „Усилията на цялата международна общност трябва да бъдат насочени към намаляване на напрежението в зоните на конфликт, към подкрепа за изграждането на институции, утвърждаване на върховенството на закона и защита правата на човека. В този смисъл ролята на съседните страни също е от голямо значение“, посочи държавният глава.
Пред 70-та сесия на ОС на ООН президентът Росен Плевнелиев подчерта, че Европа се стреми към изработване на механизъм за солидарност, който да позволи справедливо пренасочване и заселване на бежанци между всички държави-членки на Европейския съюз. „Длъжни сме да намерим адекватен начин за разграничаване на хората в нужда от тези, търсещи просто по-добър живот. Миграционната криза е причина за загриженост и от гледна точка на средата за сигурност. Освен възможностите за инфилтриране на екстремисти на европейска земя, тя поставя с цялата си сила въпроса за незаконния трафик на хора, което изисква незабавно внимание и съгласувани действия“, изтъкна президентът в речта си.
„Изправен пред безпрецедентен миграционен поток, Европейският съюз трябва да демонстрира солидарност и отговорност. Ние в ЕС трябва не само да говорим за кризата, а да я решим, водени от европейското единство и общото си желание за мирна и свободна Европа. Европейският съюз представлява най-обширната зона в света за човешки права, мир и демокрация. Европейският съюз е сплотено семейство, което стои заедно в трудностите“, каза държавният глава.
„Международната общност бе потресена от преднамереното унищожаване от терористи на обекти на световното културно наследство в Сирия и Ирак. Без етика и ценности, без морал и култура обществата нямат бъдеще“, заяви още в речта си Росен Плевнелиев.
Българският президент отново подчерта, че винаги ще има хора, които ще се опитват да оправдаят избиването на невинни жертви за кауза, която считат за „достойна“. „Никога не бива да забравяме, че всички сме родени равни, родени в мир, за да живеем в мир и да се борим за мир. Помня думите на младия мюсюлманин Уасана Батилѝ, който спаси няколко невинни живота по време на заложническата криза в началото на тази година в Париж: „Ние сме братя. Не става въпрос дали сме евреи, християни или мюсюлмани. Всички сме в една лодка и трябва да си помагаме взаимно“. „Светът има нужда от активни граждани, които бранят правата на човека. Като президент подкрепям българското гражданско общество, което изисква от държавните институции прозрачност и ефективност. Горд съм с примера, който българското гражданско общество даде през 1943 г. със спасяването от нацистките лагери на всички четиридесет и осем хиляди български евреи“, каза президентът Росен Плевнелиев.
В изказването си държавният глава постави акцент и върху българската позиция по кризата в Украйна. „Анексирането на Крим беше грубо нарушаване на международното право и неговите принципи. България стои твърдо зад суверенитета и териториалната цялост на Украйна. За нас Крим е Украйна, а Украйна е Европа. Моята страна осъжда всички опити за по-нататъшно дестабилизиране на Украйна. Пълното изпълнение на Минските споразумения е от съществено значение. Призоваваме всички заинтересовани страни да се ангажират с конструктивен политически диалог с цел постигане на справедливо политическо решение“, заяви Росен Плевнелиев.
„Искаме границите на Балканите не да се местят, а да падат. Нашата крайна цел е засилено регионално сътрудничество и европейска интеграция на всички страни в региона“, заяви още президентът. Държавният глава посочи, че по време на българското ротационно председателство на ПСЮИЕ страната ни ще работи за приемането на Съвместна декларация в тази посока.
В речта си пред Общото събрание на Организацията на обединените нации президентът Росен Плевнелиев подчерта, че "Сред досегашните осем Генерални секретари на ООН, всички от които мъже, никога не е имало представител от Източноевропейската регионална група. Неотдавна приетата от Общото събрание Резолюция 69/321 подчертава необходимостта при определянето на Генералния секретар да бъде осигурено равнопоставено и справедливо разпределение, основано на баланс по полов и географски признак, като същевременно бъдат изпълнени най-високите изисквания. Дошло е времето най-високият пост в Секретариата на ООН да бъде поверен на жена от Източна Европа. След като, както е предвидено в резолюцията, бъде разпространено съвместно писмо от председателите на Общото събрание и Съвета за сигурност и така започне процесът на подбор на кандидати, България има готовност да номинира кандидата, който е най-подходящ за този пост. Това ще бъде личност с изключителни качества, с огромен опит в международните отношения, с прекрасни междуличностни умения, ефикасен мениджър и комуникатор, истински лидер“, обяви още държавният глава Росен Плевнелиев.