КТБ е отпускала кредити на фирми - бушони, затова не може да се стигне до активи като БТК и други големи фирми. Това посочи в изказването си пред временната комисия за разследване на фактите около КТБ депутатът от ДПС Йордан Цонев.
Твърдението на Цонев бе потвърдено от управата на БНБ и квесторите, управлявали КТБ по време на специалния надзор, които и днес присъстват на заседанието на временната парламентарна комисия. Фирмите не са купени по нормалната търговска практика, а чрез подставени фирми, които са получавали кредити, а след това са ги прехвърляли на други фирми и така реалните купувачи на БТК и на редица други активи на КТБ са собственици, но вече от втори и трети ред, обясни Цонев.
В КТБ има кредити на фирми - бушони и затова одиторите не могат да видят връзката с активите, ако в банката имаше реални активи, то още на следващия ден след поставянето под специален надзор квесторите щяха да наложат запор върху БТК и други фирми, каза Цонев. Тук обаче имаме нестандартен бизнес модел, това е една типична пирамида, заяви той.
Цонев запита квесторите дали лихвите по тези кредити са били плащани чрез рефинансиране с други кредити или от икономически дейности. Станислав Лютов, квестор в КТБ по време на специалния надзор, заяви че въпросите, поставени от Йордан Цонев са основополагащи за модела КТБ. Масово кредитите към дружествата, за които Цонев говори, са били погасявани чрез рефинансиране, каза Лютов, цитиран от БТА.
Имаме случаи на над 20 пъти предоговаряне на един и същ кредит, добави той. Този модел показва защо при влизане в банката нямаше лоши кредити, отбеляза квесторът. Това беше и една от точките, по които бяхме атакуван, но нашият доклад при излизането ни от банката показва именно, че е имало такъв модел, за какъвто говори Цонев, заяви Станислав Лютов пред депутатите.
Румен Симеонов, бивш подуправител Банков надзор в БНБ, заяви, че в световната история никоя пирамида не е била предотвратена. В отговор на въпрос дали банковият надзор на БНБ не е можел да установи прехвърлянето на кредити от едни фирми на други, Симеонов каза, че към основните регулации отношение има просрочието на кредитите, а паричните потоци се следят от одиторите.
Депутатът от Коалиция лява България Румен Гечев постави въпрос защо при проверката на KPMG още преди да възникнат проблемите с КТБ, лицензът на банката не е бил отнет, а докладът на одиторите е бил заверен от комисията за надзор върху публичните одитори. Ясно е и с просто око, че от години в КТБ са нарушавани добрите практики, раздавани са огромни кредити на няколко лица, каза Гечев.
На това Искров отговори, че комисията за надзор се отчита само пред парламента и той не е наясно как са гласували нейните членове и защо докладът на одиторите е бил приет. Иван Искров в отговор на депутатски въпроси за пореден път припомни, че поставяйки банката под специален надзор БНБ първоначално е имала намерение да я оздрави и банката отново да отвори врати. Това е могло да стане чрез разделяне на добра и лоша банка - модел, предложен от ЕК и в който е имала интерес да участва дори и ЕБВР, закупувайки дял от добрите активи на КТБ. Това обаче не се е случило, защото не е имало политическа воля за това.