Министърът на финансите Симеон Дянков отхвърли идеята на колегата си Тотю Младенов за определяне на минималната работна заплата в границите между 35 и 55 % от средната.
Дянков обясни в разпространено до медиите становище, че предложените от Тотю Младенов критерии не отговарят на разпоредбите на Кодекса на труда. Освен това редица от показателите, необходими за методиката на социалния министър, няма да са готови в сроковете, когато трябва да се фиксира размерът на минималната работна заплата.
Определянето на минималната работна заплата в широки граници между 35 и 55% от средната работна заплата, не е релевантно предвид границите, които реално са достигнати в България, категоричен е финансовият министър. По думите му, към момента нивото на минималната в средната работна заплата е около 38% и установяването на долна граница от 35%, под която отношението не бива да спада, изглежда приемливо. Същевременно, предложената горна граница от 55 % е необосновано висока.
Като аргумент Симеон Дянков посочва, че в годините преди икономическата криза, когато и средната, и минималната заплата отбелязаха най-бързо (и двуцифрено) повишение, отношението между двата показателя се стабилизира на нива от около 40-42%. Толкова е и средното отношение на страните от Европейския съюз.
Министърът на финансите коментира и критериите за определяне на минималната работна заплата, предложени от Тотю Младенов. Според финансовия министър няма как това да бъде нивото на средната заплата в края на годината, защото тогава са готови само данните за третото тримесечие, а те не са показателни за цялата календарна година, защото са изкривени от сезонната заетост. Не са готови и данните за инфлацията за цялата година, които излизат през януари следващата година. Дянков се опасява и че с предложената методика от Младенов ще се приближи необосновано заплащането на хората с ниска и с по-висока квалификация, а и ще се окаже влияние върху пазара на труда.