Не бива да свеждаме разговорите за бюджетната рамка на ЕС до 2020 г. до парични трансфери - една държава ги дава, а друга ги консумира. Наистина въпросът е за пари, но отношенията са много по-сложни от едно просто противопоставяне между страните донори и страните бенефициенти в Съюза. Това заяви в предаването "Денят започва" на БНТ министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев.
Приемането на цялата кохезионна политика като вид благотворителност е нещо, което ние не приемаме. Трябва да се уточни, че дадените пари са добре дошли за държавата, която ще ги ползва, но носят полза и на всички други страни от общността, както и на даващата ги страна, каза Дончев. Той даде за пример инвестицията в пътища в България, която отваря транспорта и достъпа до нови пазари към Азия и Африка.
Още миналата седмица се коментираше, че е редно при обсъждането на бюджетите както за 2014 - 2020 г., така и за 2013 г., всички държави да привключат на режим „Компромис“ и аз се надявам такъв компромис да има, каза той. Позицията на България е, че не трябва само кохезионната политика са страда при редукция на бюджета. Не е редно да правим икономии именно от потенциала за растеж, тъй като нали основната цел е Европа да расте и да стане по конкурентоспособна. Трябва да има баланс при различните пера, категоричен бе той.
Лошо би било, ако при настоящата среща няма резултати и решения по въпроса, а се отложи приемането на бюджета. Това ще даде лош сигнал на световните пазари и ще попречи на започването на оперативните програми, които са в много напреднала фаза, обяви министърът.
България отдавна не е държава, която създава проблеми що се отнася до европейските пари - усвояваме пари и нямаме спряна програма. Може наистина българите от днес за утре да не са станали много богати, въпреки европейските пари, които се наливат в страната, но, ако ги нямаше тези пари, те щяха да бъдат много по бедни, особено в кризата, заключи Дончев.