Атаките срещу Factcheck.bg показват нуждата от проверка на факти

- проверителите на факти НЕ премахват съдържание;
- проверителите на факти НЕ блокират профили;
- проверителите на факти НЕ изтриват страници или групи.

АЕЖ осъжда безпочвените обвинения срещу доц. Ралица Ковачева и екипа на сайта

Логично е – когато кариерата ти зависи от манипулациите и лъжите – да си особено злобно против онези, които проверяват дали лъжеш и казват на хората кога, как (и вероятно ЗАЩО) лъжеш.

Нищо ново под слънцето, искам да кажа. Очаквани бяха реакциите на самодоволен фашистки и копейкински оргазъм, когато клетите им спящи клетки научиха новината, че Мета ще става копие на ЕлонМъсковия Екс.

Освен Factcheck.bg друг партньор на Meta за проверки на български език е агенция Франс прес. Всички партньори спазват едни и същи международни професионални стандарти.

През последните дни екипът на Factcheck.bg е обект на онлайн тормоз. В социалните мрежи и някои сайтове се появиха множество публикации с клевети, обиди И ДОРИ ПРИЗИВИ ЗА САМОРАЗПРАВА.

Ако независима организация за проверка на фактите установи, че публикация, която сте споделили, е невярна, публикацията НЯМА да бъде изтрита, профилът ви НЯМА да бъде блокиран, страницата ви НЯМА да изчезне и т.н.

Всичко това може да се случи, ако нарушите вътрешните правила на социалната мрежа, но с това проверителите на факти НЯМАТ нищо общо – това е работа на самите платформи.

Или по-скоро какво не правят:

Постовете имат една обща черта – не стъпват върху фактите.

Проверката на факти трябва да се комбинира с други инструменти като развитие на медийна грамотност, качествена журналистика, много по-голям ангажимент от страна на големите онлайн платформи, правителствата и наднационалните институции.

И дума не може да става за цензура от проверителите на факти, тъй като те НЕ премахват, а напротив – добавят съдържание в социалните мрежи. Това съдържание помага на потребителите да направят информиран избор и да преценят на какво да се доверят.

Какво правят проверителите на факти? На първо място, те трябва да бъдат независими от платформите. Factcheck.bg е точно такава – нито Meta, нито който и да е друг партньор или трета страна не може да се меси в съдържанието и да влияе на редакционната политика. Всичко се решава в редакцията. Factcheck.bg сами решават кои твърдения да проверят и следват много строги правила и стандарти при този избор и при самата проверка. Цялата методология е описана подробно, а всяка година Factcheck.bg подлежи на одит от Международната мрежа на проверителите на факти и от Европейската мрежа за стандарти за проверка на фактите. Всеки, който се чувства засегнат, би могъл да подаде сигнал към двете организации, които да проверят дали наистина българските проверители на фактите са спазили стандартите.

Когато Factcheck.bg провери дадена публикация в онлайн платформа, с която сме в партньорство, всеки, който е споделил невярната и подвеждаща информация, получава известие и покана да прочете проверката, направена от Factcheck.bg. Ако потребителят не е съгласен с изводите, може да ги оспори като просто изпрати възражение чрез самата платформа. Всички възражения се разглеждат внимателно. Публикациите не се изтриват, но потребителите могат сами да решат да коригират или премахнат пост с невярно съдържание, който са споделили. Единственото последствие е, че ако дадена публикация е определена като невярна или подвеждаща, тя получава по-малка видимост. Това се прави, за да се избегне наводняването на пространството с дезинформация.

Логично е и когато си „журналист“ с „предпочитания“ в спектъра на политиката, която съществува благодарение на лъжите, да не харесваш онези, които проверяват фактите и казват дали ти и политиците, на които симпатизираш, лъжете. И е логично да ги нападаш ядно и злобно.

Повод за атаката срещу Factcheck.bg е съобщение на главния изпълнителен директор на компанията Meta Марк Зукърбърг по повод намерения за прекратяване на програмата за проверка на фактите от трети страни в социалните мрежи, собственост на компанията – Фейсбук, Инстаграм и Тредс. Масово не се разбира какво точно правят проверителите на факти в социалните мрежи.

Прави впечатление, че обект на най-много атаки е бившата главна редакторка на сайта Factcheck.bg и уважавана университетска преподавателка доц. Ралица Ковачева. Авторите на постовете дори не са проверили, че от началото на май 2024 г. доц. Ковачева вече не заема длъжността главен редактор, а присъства на сайта като журналист. Тя пише средно по един задълбочен анализ на месец, а не прави проверки на конкретни твърдения и публикации. Доц. Ковачева не е част от екипа, който работи с Meta, но това явно не пречи да бъде обвинявана, че уж е цензурирала някого във Фейсбук. Нещо повече – има оплаквания от публични личности, които твърдят, че са били цензурирани от доц. Ковачева от 10 години, при положение, че Factcheck.bg съществува от по-малко от четири, а партньорството с Meta е от едва 10 месеца. Асоциацията на европейските журналисти – България категорично осъжда всички опити за дискредитиране на една от най-авторитетните фигури в борбата с дезинформацията в нашата страна.

Това го правят самите социални мрежи или техни подизпълнители. И това няма нищо общо с дейността на проверителите на факти. То е свързано с т.нар. “стандарти на общността”. Проверителите на факти нямат отношение към стандартите на общността и не следят за спазването им.

Factcheck.bg поднови договора си с Meta за още една година, считано от 1 февруари. Правим го, тъй като това партньорство ни позволява да достигаме до целевата аудитория – точно хората, които са споделили невярна публикация, получават известие за нашата проверка. Без това сътрудничество, ние няма как да сме сигурни, че потребителите, които са били заблудени от невярно съдържание, ще научат какви са фактите.

Но проверката на факти има своето място и тя трябва да продължи. Затова Factcheck.bg се присъедини към разочарованието, изразено от Европейската мрежа за стандарти за проверка на фактите (ECFSN) по повод решението на Meta да прекрати Програмата за проверка на факти от трети страни “засега в Съединените американски щати”. ECFSN остро осъди изказването на главния изпълнителен директор Марк Зукърбърг, който сравни проверката на факти с цензура. Платформите трябва да поемат своята част от отговорността за борбата с дезинформацията и това минава и през сътрудничество с проверители на факти.

Нуждата от изнесена от медиите проверка на фактите възникна именно поради възхода на социалните мрежи. Преди социалните мрежи нямаше проверители на факти извън редакциите, но нямаше и нужда, тъй като тази работа се вършеше от журналистите в медиите. В последните две десетилетия обаче ситуацията се промени коренно. Няколко много големи онлайн платформи концентрираха огромна мощ и позволиха всеки да създава и разпространява съдържание. Това наред с положителните последици, доведе и до опасни тенденции, които засегнаха сигурността на много места по света, демократичните устои на обществата, здравеопазването и изобщо начина на живот на милиарди.

Тоталното разминаване между действителността и обвиненията, които се разпространяват срещу екипа на Factcheck.bg в последните дни, показва колко належащо е да проверяваме фактите. А това, че едни от най-големите разпространители на дезинформация атакуваха толкова яростно екипа на платформата, показва, че проверката на фактите е ефективна и пряко засяга онези, които умишлено разпространяват лъжи.

по силата на Акта за цифровите услуги да предприемат мерки за противодействие на разпространението на дезинформация. Тези платформи са частни компании, които работят за печалба, не би трябвало те да решават кое е истина и кое не, по тази причина, те разчитат на сътрудничество с т.нар. трети страни – независими организации за проверка на фактите. Тези организации имат екипи най-често от опитни журналисти.