Евродепутатът Емил Стоянов предложи създаването на Световен конгрес на българите, който да работи в областта на образователната и културната политика за българските граждани по света. Стоянов е домакин на двудневна среща в Европейския парламент в Брюксел с българи, живеещи в чужбина. Срещата е под патронажа на вицепрезидента Маргарита Попова и е част от стъпките за създаване на стратегия за българите зад граница, информира БНТ.
Няма точни данни колко българи живеят зад граница, нито има ясна стратегия за грижите на България към тях. Като част от процеса за създаване на такъв документ евродепутатът Емил Стоянов покани много от тези българи на среща в Брюксел, а поканата приеха над 130. Целта на срещата е да избистри проблемите им и да се намерят начини за тяхното решаване.
Стоянов предложи и създаването на Световен конгрес на българите - непартийна и неправителствена организация, а работата затова може да започне още през пролетта. "Това трябва да бъде една непартийна и неправителствена организация, защото иначе би изпълнявала известни конюнктурни задачи. Смисълът е тя да може дългосрочно, чрез избрани свои представители, да формира една дългосрочна българска политика за българите извън страната, но, разбира се, и за българите в страната", каза той.
Въпреки критиките преди началото на срещата, че тя няма да е полезна и е губене на време и ресурси, вицепрезидентът Маргарита Попова, под чийто патронаж е събитието, смята, че от него има полза. "Аз съм толкова впечатлена и съм заредена от срещата наистина с много положителни емоции, защото хората са доволни, защото виждам, че се удовлетворява и тяхното очакване, че искат и са готови да работят, да направят нещо за държавата, имат доверие в националните власти, което не бива да се пропилява", коментира тя.
Голяма група от исканията на българите в чужбина е свързана с образованието. По целия свят има около 200 български училища. Около 60 от тях са обединени в асоциация, която има конкретни идеи за подобряване на състоянието им, например с европейски пари да се подкрепя ученето на майчин език от децата в чужбина.
"Това е основно и най-важното условие затова мигрантите в Европейския съюз, от която и националност и в която държава да са те, да могат бързо да се социализират в съответната среда. Сега се получава така, че децата на тези хора, поради това, че родителите са мигранти, не знаят добре нито майчиния си език, а много трудно усвояват и новия език", обясни д-р Боян Кулов, председател на Асоциацията на българските училища в чужбина.
По време на срещата отново се обсъждаше създаването на избирателен район "чужбина", както и отпадане на ограниченията за българи с двойно гражданство да участват активно в политическия живот на страната.