Днес юбилей празнува неостаряващото и винаги усмихнато момче Любо Дилов-син - една от най-интересните обществени личности по нашите географски ширини. Кой не знае, не е чувал, не е чел, не е гледал Любо - като журналист, като писател и сценарист, като политик - във всичките си заетости еднакво отдаден с хъс и страст. Харесван и аплодиран, критикуван и отхвърлян - Любо никога и никого не оставя безразличен към това което прави, към своята ярка индивидуалност.
Той е популярен телевизионен и киносценарист, писател-сатирик, журналист, медиен предприемач и политик, създал ПП „Движение Гергьовден”. Носи първото име на баща си - известният писател - фантаст Любен Дилов. Младши е работил в много издания - във в. „Поглед“, сп. „Литературна академия“,"l`Europeo" и мн.др., създател е на телевизионните предавания „Ку-ку“, „Каналето“, „Хъшове“, „Шоуто на Слави“ и др.. Беше собственик на в. „Новинар“. Бил е депутат и общински съветник в София, в момента е депутат от ГЕРБ-СДС. Любо Дилов е баща на три деца и дядо на двама внуци.
Познавам го вече от петилетки назад, а професионалният ни живот мина съвместно много години, затова си позволявам днес навръх личният му празник да пиша за него.
През всичките тези години той не спря да повтаря, че няма никаква заслуга за рождения си ден, впрочем отказва шумно и показно да го празнува и както се шегувахме - просто "минава в нелегалност" и дори не си вдига телефона, за да приеме хилядите поздравления.
Както повечето четящи българи знаят, той е син на писателя фантаст Любо Дилов,
световноизвестен, прескочил границите на тоталитарна България с интересната фантастика, която пишеше. Може да се каже, че от малко момче Любо е в компанията на видни български интелектуалци. Това и почитта му към знанието и познанието, към образованието и четенето предопределя в огромна степен живота му, според мен.
Вероятно малцина знаят, че Любо прекарва огромна част от денонощието в четене - спи по 4 часа, ревностно следи всичко на книжния пазар, но няма телевизор, което е парадоксално, предвид тв и радио предаванията, които е правил и в които е участвал.
Няма да изпадам в отегчителни и дълги писания за неговата личност, за неговите страсти към морето, Родопите, жените и т.н.. Ще споделя само, че освен, че има бърза и асоциативна мисъл и огромно чувство за хумор, не съм чувала никога Любо да говори лошо зад гърба на хората, да клюкарства и да хейти когото и да е, камо ли да остракира и цензурира. Никога.
Винаги е търсил мостове и добри думи в общуването си с другите.
Любо е най-свободолюбивият и демократичен колега и шеф, който някога съм имала. Но както често се случва в живота - самият той нерядко е ставал "обиталище на врани"/по гениалния поет Борис Христов/. Особено откакто в журналистиката влезе с гръм и трясък интернет, а той беше един от ревностните почитатели на тази тенденция! Но въпреки това не съм чула Любо никога да хленчи от тролските атаки срещу него, да хули своята държава и народ. През годините съм правила не едно и две интервюта с Дилов джуниър, както казваше един друг колега, Любо и за месене на баница да говори, го прави интересно и увлекателно, а това си е чиста дарба.
Тук ще цитирам само няколко негови думи, които най-добре го илюстрират като човек, като обществена личност:
"Това хленчене относно „държавата“ винаги ми е приличало на онова знаменито оплакване: „Значи, пикая си аз на ъгъла на блока и изведнъж - една найлонова торба с боклук ми пада на главата! Еее, няма да се оправи тази държава!“ По-мъдри от мен са казали - промяната, която искаш да видиш отвън, трябва да направиш вътре у себе си.
Държавата е просто договор между гражданите. Ако договорът не струва, много вероятно е договарящите се страни нещо да не са в ред.
Промяната, която искаме за всички ни, трябва да е на първо място у нас, после в децата ни, в училището, в общината - и най-накрая ще стигне и до държавата. Човек изживява по-малко от 5% от публичните си отношения в т.нар. държава. 95 на сто са семейството, общината, училището, работата. Работим малко и лошо, непрестанно се опитваме да шмекеруваме, да отложим тежките решения за „след празниците“, все се оглеждаме за някого, който да я свърши вместо нас, а ние да стоим отстрани и да му търсим кусури. Същото отношение е към държавата, съответно - на държавата към гражданите.
Прости определения: добро, зло, почтеност, добродетел - те отсъстват от живота ни.
Ние сме хора, исторически формирали се с леко цинично, южняшко отношение към живота. Годините на комунизма засилиха убеждението в цели поколения, че публичният живот е един фарс. Съчинение, написано от неграмотни за хора, които мърдат устни, докато четат. Позитивистичната нагласа „всичко е възможно“, дала криле на много нации, при нас е „всяка мерзост е възможна“."
Честит юбилей, Любо!