Любо Дилов-син пред novini.bg: Рождеството на Богочовека Иисус е повод цялото семейство да се събере и празнува духа на любовта и добротата

Любен Любенов Дилов e роден на 19 ноември 1964 г. в София. Той е син на световноизвестния ни писател – фантаст Любен Дилов – старши. Младши е завръшил Журналистическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Работил е във вестниците „Поглед”, „АБВ”, „1000 дни” и др.. Бил е главен редактор на ежедневците „Експрес”, „Новинар” и „Ку-ку” – първият сатиричен всекидневник в България. Също и на списанията „L`Europeo” и „Playboy”- България. Заедно със Слави Трифонов създават „Славата на Слави” - първото  частно ежедневно радио токшоу,   с национално покритие (излъчвано едновременно от повече от 10 радиостанции). Сред създателите е на телевизионните предавания „Ку-ку”,  „Пипе”,„Каналето”, „Хъшове”, „Шоуто на Слави”, както и на авторкото му телевизионно толк-шоу „Удавете водещия” и „Пуснете водата”. Любо е почетен председател на ПП Движение Гергьовден и в момента е депутат от групата на ГЕРБ-СДС.

- Любо, в края на годината, навръх Коледа, можеш ли да обобщиш вече - какво се промени - за българите, за държавата ни, за света и човечеството през тази и предходните две години и ще можем ли пак да казваме, че светът е оцелял, защото се е смял?

- Знаеш ли, покрай водолазните ми занимания всяка година съм близо 100 дни в държави и места, които са далеч от представата ни за цивилизация. Държави като Малайзия, Индонезия, Филипини,  целия Индокитай, отделно Египет, Судан, Джибути, Тихоокеанските островни държавици…Струва ми се, че не си даваме сметка, че живеем в най-богатото и най-сигурно време на България, откакто е създадена преди повече от 1300 години.

И в същото време сме нещастни, непрекъснато се оплакваме, завиждаме си, открито се мразим и се „радваме“ на небивало разделение.

Трудно ми е да си го обясня. Може би е свързано с насадения ни атеизъм и невъзможността да се радваме на Божията благодат. Минаха тежки години – пандемия, световна икономическа криза, война само на 350 мили от Черноморската ни граница… Нормално беше те да ни сплотят, да ни направят по-добри един към друг, но се получи обратното – разделение и омраза. Това наистина е тъжно. Аз няма да се уморя да се шегувам най-вече с несгодите, които търпим, защото с усмивка наистина се посрещат по-лесно. А и защото се убедих, че живеем не зле в сравнение с 90% от хората по света.

- Стои ли пред българите дилемата: промяна или катастрофа/по думи на Илон Мъск/?

- Да. Стои, но по отношение на няколко важни момента, не непременно свързани с информатиката. Работната сила и демографската криза. Ние сме застаряваща нация, няма кой да работи. Иска се стратегическа промяна на мнението ни по отношение на мигрантската заетост и собствената ни трудоспособност и ефективност.  Налага ни се спешно да преосмислим и отношенията си на Балканите. За жалост за 2 години загубихме посока и авторитет, които бяха трупани с години.

Именно на България се дължи поставянето на темата за Западните Балкани в центъра на Европейския дипломатически интерес,

но за две години от лидер, се превърнахме в проблем за ЕС. Царят ни призоваваше да си „сменим чипа“ и в това отношение беше прав, но поради недобро владеене на българския език, вероятно не успя да обясни думите си. Прословутото българско трудолюбие е мит, относим към края на ХVIII век, когато обратното би било равносилно на гладна смърт. Всъщност от много години ние манкираме работа и КПД-то на нашата производителност е сред най-ниските в света.

- Можеш ли да откроиш няколко разлики в живота на българите преди, когато за официалната светска власт нямаше Коледа и сега? Как ще празнувате?

- Мисля, че винаги е имало Коледа. Битовата обредност е много силна и дори комунизма не можа да се пребори с нея. Въпреки забраните и преди 89-а година Коледа се празнуваше. Поне в моето семейство и в семействата на моите познати. Това е прекрасен семеен празник и макар за мнозина да не е специално свързан с постене, тримерене и посрещане Рождеството на Богочовека Иисус, то поне е повод цялото семейство да се събере  и празнува духа на любовта и добротата.  Мисля, че у човека това е заложено толкова дълбоко, че дори филми като „Сам вкъщи“ не могат да го изкоренят.
 

Последвайте канала на