Доц. Спас Ташев е ръководител на департамент „Демография“ в ИИНЧ-БАН, а също така преподава в Катедра „Национална сигурност и публична администрация“ при Правно-историческия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград. Той е основател и пръв директор на Културно-информационния център на Република България в Скопие и бивш заместник-председател на Държавната агенция за българите в чужбина.
За една част от народа ни има нова мантра:
били сме се нуждаели от равноотдалечен премиер, за да тръгнела България напред.
За нас обаче това послание не е съвсем ново. В началото на 90-те силно противоречивият президент на днешна Северна Македония Киро Глигоров лансира идеята, че страната му трябвало да бъде равноотдалечена от всички свои съседи. Тогава той употреби чуждосъставната дума "еквидистанция", обявявайки я за македонска.
Видяхме до какво доведе тази равноотдалеченост. Бе наложено най-отдалечена да е България, а най-неотдалечена да е Сърбия. Което помогна именно на неотдалечените сръбски служби да му направят атентат. Приписаха го на българската "Мултигруп", което пък стана повод за масови арести и жестоки физически изтезания на заподозрените, които пък съвсем неслучайно бяха само македонски българи.
Този пример показва колко демагогска може да бъде равноотдалечеността и какви поражения може да нанесе!
Една страна не може да се ръководи с отдалечаваща омраза!
Една страна трябва да се ръководи със скъсяваща дистанцията любов!
Затова бъдещият български премиер не трябва да бъде еднакво отдалечен от политическите партии, а да бъде еднакво приемлив и диалогичен с всички или поне с основните. Само така ще има доверие и ще се върви напред!
Заглавието е на редактора