Доц. Спас Ташев пред novini.bg: Демографията ни предопределя малки пенсии и увеличаване на възрастта за пенсиониране

  • 23 май 2024 13:42

  • 9271
  • 0
Доц. Спас Ташев пред novini.bg: Демографията ни предопределя малки пенсии и увеличаване на възрастта за пенсиониране
© бнт

Разговарям с доц. Спас Ташев, ръководител  на департамент „Демография“ в ИИНЧ-БАН, а също така преподава в Катедра „Национална сигурност и публична администрация“ при Правно-историческия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград. Той е основател и пръв директор на Културно-информационния център на Република България в Скопие и бивш заместник-председател на Държавната агенция за българите в чужбина.

- Какво ще се случи един ден, когато броят на работещите у нас се изравни с този на пенсионерите, както е тръгнало, доц. Ташев?

- Съгласно текущата демографска статистика, към края на 2023 г. населението в България в трудоспособна възраст е малко под 3,8 млн. души, докато броят на пенсионерите е 1,7 млн. Това означава, че в пенсионния фонд за формирането на една пенсия постъпват отчисления от 2,2 души. Сумата е твърде малка дори и за ниските пенсии в България, което налага необходимостта от държавния бюджет да се правят вноски в пенсионния фонд. Ако трябва да изведем практическата последица,

сегашното състояние на демографията предопределя ниското ниво на пенсиите и увеличаването на възрастта за пенсиониране.

Критичното отношение е 3:1 и ние отдавна сме преминали тази червена линия. Това е обаче само единият аспект на възрастовата зависимост. Когато тя се изчислява, взима се предвид и броят на още една „зависима“ възраст – тази на населението в детска и ученическа възраст под 15 години. Към края на 2023 г. нейният брой е 977 417 души и стойността на коефициента за възрастова зависимост е 70,99. От тук следва неизбежно натоварване на социалната система като цяло, а не само на пенсионната. Например пряко отражение намира в здравеопазването и предопределя лошите резултати.

- Кои са реалните демографски проблеми, които имаме?

- Проблемите са идентифицирани, през годините са разработвани и различни предложения за решения, много от тях са направени в нашия институт. Тук обаче изпъкват два извъндемографски проблема. От една страна връзката между науката и взимането на управленски решения е скъсана, от друга страна у нас липсва управленска приемственост.

Тъкмо дадено правителство разбере значимостта на проблемите, започне да обмисля провеждането на някаква демографска политика и то пада от власт.

Идват други, които го отричат и всичко започва отначало. Затова е крайно време у нас да се създаде база данни за демографската управленска памет, на едно място да се съхраняват разработваните през годините различни демографски стратегии, те да са общественодостъпни и при необходимост от тях да се взима най-доброто и да се надгражда. В демографията не трябва да има партийна политика, а приемственост, защото постигането на желан резултат надхвърля не един, а няколко управленски мандата. Когато като общество решим този проблем, ще тръгнем още по-уверено към демографската проблематика.

- Кои региони в страната ни представляват „демографски пустини”?

- За страната като цяло проблем са регионалните дисбаланси. Най-изразени са в Северозападна България и планинските региони, например Родопите. За да решим този проблем, трябва да наблегнем върху развитието на регионалната инфраструктура, най-вече на комуникациите, но не е без значение и състоянието на здравеопазването или на учебното дело, защото то формира бъдещата професионална реализация на работната сила.

- Защо, според Вас, над 1,1 млн.млади българи нито работят, нито учат?

- Неслучайно споменах образованието. Традиционно се приема, че демографските проблеми са последица от икономическите такива. Този възглед обаче трябва да се надгради, защото в Западна Европа, където икономиката е в по-добро състояние от българската и стандартът на живот е по-висок, всъщност раждаемостта е по-ниска. Така стигаме до ценностната система, голяма част от която се формира в училище. Сегашните неработещи млади българи са и нереализирани родители, а те са вчерашните ученици. Това им поведение е най-обективната оценка за наличието на проблеми в образованието. Днешните ученици ще бъдат утрешната работна сила и родители. Ако искаме да имаме бъдеще, тук трябва много да внимаваме. Съдържанието на всеки предмет, на всеки урок, трябва да бъде преценявано през оценка на демографските ефекти от него. Ако се насажда егоизъм, консуматорство, индивидуална конкуренция, ако децата не се възпитават на родолюбие, колективност и толерантност, това ще даде отражение върху бъдещото им трудово и демографско поведение. Да обърнем внимание на един съпътстващ факт – вече не останаха български училища със собствени ученически столове, където да се предлага готвена храна. Децата масово ядат нездравословни храни, от тук идва липсата на хранителен режим, затлъстяването, болестите на храносмилателната система, това се отразява на бъдещите репродуктивни функции. По този проблем на практика нищо не се прави.

- Много хора си говорят, че България „отива на затриване“, а българинът щял да стане „застрашен вид“, така ли е наистина?

- Първо да кажа, че няма точна дефиниция за българин. Ние сме продукт на сложна етногенеза, на сливането на местно население с прабългари и славяни. Имаме примеси от кумани, печенеги и какво ли още не. Някога всички тези хора са били горди да бъдат българи, изпитвали са респект към българската държавническа традиция и нейната култура. Доскоро се смяташе, че в условията на неолиберализъм тези морални категории отмират, но ето че в глобализацията еднополюсният модел бе заменен с многополюсен. Всъщност за да има развитие, трябва да има конкуренция, иначе системите се израждат. А за да бъдем устойчива система, очевидно е, че още дълго време ще разчитаме на морални категории като патриотизъм, любов, семейство, дълг.

- Да погледнем и към съседна братска Македония, предвид вашата експертиза в тази област. В РСМ избраха Гордана Силяновска, това как ще се отрази на живота на нашите сънародници там, ще спрат ли да ги тормозят?

- Ако зависи само от управляващите, такива шансове няма.

Техният смисъл на съществуване е антибългаризмът.

Тук ще интерпретирам мнението на един американски анализатор, който казваше, че докато в Македония има българско самосъзнание, винаги ще има антибългарска политика. Ще направя обратния извод, защото в него е нашият шанс – щом има антибългарска политика, значи все още има незаличено българско самосъзнание. За щастие днес политиката в Скопие не зависи само от управляващите. Много е важно каква ще е позицията на ЕС. Засега няма отстъпление, но това не е достатъчно. Необходимо е да се надгради чрез разработването на европейска програма за истинско демократизиране на Северна Македония, да се създадат независими медии, да се разработят програми за сътрудничество с организации от гражданския сектор, да се реализира инфраструктурната свързаност по Коридор № 8. Естествено, че Скопие ще саботира всичко това, но на нас какво ни пречи да изградим българския участък! Само тогава хората край Вардар ще почувстват наличието на някаква алтернатива, в момента са в задния сръбски двор, който е без изход. В него не просто бият, но могат дори и да убиват непослушните. Това е страшно.

Последвайте канала на

Аделина Делийска
9271 0

Свързани новини

Водещи новини