Преди дни бяхме "ощастливени" и с вестта, че ни готвят още едно гърбене - този път с "такса водомер". Предложението дойде от инж. Иван Иванов, председател на Българската асоциация по водите, а КЕВР, която ужким трябва да брани интересите на потребителите, радостно го прегърна. Става въпрос за това да има такса "Водомер", която да се плаща от всеки, без значение дали ползва вода или не. Същевременно има над 400 селища в България, които страдат от безводие, а в останалите водоснабдяването е лошокачествено.
За т.нар. "воден сектор" идеята за новата паразитна такса може и да е справедлива. Но за нас, потребителите, тя определено е още един мързелив, паразитен начин на наш гръб да печелят и да съществуват какви ли не чиновнически и службарски структури.
Загубите на вода по водопреносната мрежа продължават да са над 60 на сто, т.е. това е живителна течност, която буквално изтича по улици и дерета.
А на нас ни дерат по сто кожи заради некадърността на работещите във "В и К" сектора. Последно монополистът "Софийска вода" в столицата "скромно" си поиска и "регулаторите" тутакси им дадоха правото да оскъпят гравитачно довежданата вода до домовете ни с 20 %. Тези дни един колега, живеещ в панелка в "Дружба", се оплака, че са му начислили 127 кубика вода на двустайния апартамент!
После нали знаете какво следва? Иди доказвай, че нямаш сестра...
Но най-трагично е положението в селищата, където страдат от безводие - никой не обръща внимание на жалбите и воплите на тези гласоподаватели. Моите коментари и състрадание са за тези хора, които са потребители като мен. Потърсих и мнението на уважаван експерт по темата - Евдокия Манева. Тя е бившата министърка на МОСВ /в кабинета на Иван Костов 1997г. - 2001г./, зам.-министър и депутат. Ето какво коментира тя:
"Безводието е още една хронически болезнена тема, по която от много години се водят безкрайни разговори и тя все не намира решение. От късна пролет до късна есен хиляди хора и много населени места остават без вода ,без която нормалния живот не е възможен.По непълни данни над 400 хил .души ,живеещи в 13 града и над 300 села системно страдат от липса на вода . И с основание хората се питат –защо.
Многобройни стратегии,планове за действие и програми периодично се огласяват и остават само на хартия.
След всяко драматично събитие,най-често наводнение, се правят козметични промени в управлението на водите или се добавя някакъв текст в действащите закони,като ни убеждават,че точно те ще решат проблемите и отново без резултат.Хората разбраха,че когато надигнат глас и започнат протести ,обикновено се намират средства и положението в съответното населено място се закърпва.Но това не е решение на проблема .Диагнозата е- изключително лошо управление на водите и доминиране на интересите на бизнес и ВиК структури ,които не искат промени.Затова всички опити за реформа в този сектор са се провалили.Правени са многобройни изчерпателни анализи на проблемите на сектора .Ще маркирам само най-важните, защото във всяко от страдащите населени места има специфика ,но най-важните са валидни за всички.
1. Лошо управление,с размити отговорности и правомощия.Затова при всяка критична ситуация топката се прехвърля и никога няма виновен. В управлението на водите участват 6 ведомства, като в оперативната дейност водещи са Министерство на регионалното развитие и Министерство на околната среда и водите.Отговорността е размита .Няма водещ орган,които да разпорежда,координира и контролира дейността на всички ведомства.Има Междуведомствен съвет към МОСВ, но той практически няма никакви смислени функции, основно трябва периодично да изслушва информации за състоянието и проблемите в управлението на водите,но той и това не прави.Няма нищо ново в тази сфера-загубите на води във водопреносната мрежа са все така 59-60%, а в проблемните райони и до 80%, броят на населените места с проблеми във водоснабдяването не намалява, стопанисването на язовирите не се подобрява, състоянието на речните корита се влошава, милионите изсипани в общините и ВиК не дават резултат.
2. Министерство на регионалното развитие е основният орган,отговорен за проблемите.
Мега министерство ,е с позиция на държава в държавата.То не се съобразява с никакви решения на МС,ако то не е водещо.Красноречив пример са многобройните стратегии ,в които са предложени конкретни мерки,приети от МС, но те не се изпълняват.Има Стратегия за управление на водите,има Стратегия за адаптация към климатичните изменения,в която основна тема са водите и борбата със засушаването, има планове за управление на речните басейни и още други документи с конкретни мерки,приети от МС,но водещ при тяхното разработване е МОСВ и за МРРБ те все едно не съществуват. Едно от последните доказателства беше неотдавнашното изслушване на министъра на регионалното развитие в Парламента ,на което тя заяви ,че за да се решат проблемите трябва да се разработи стратегия за водния сектор.Все едно нищо досега не е правено.
3. Честите смени на водещи специалисти на ръководни постове както в министерствата,така и на ниво ВиК, безсмислени структурни промени , ниска квалификация на изпълнителския персонал и довело да унищожаване на професионалния потенциал на Вик сектора.Това е така,защото водещите управленски кадри се определят на партиен принцип и в резултат там се подвизават хора с най-различни специалности, но с минимални технически познания.И не е изненада ,че даже поддържането на съществуващите съоръжения е под всякаква критика. Многобройни примери се появиха в медиите и през тази година. Непочиствани с години резервоари, водовземни съоръжения, довеждащи водопроводи, половинчати или нескопосни ремонти , мудни реакции при аварии и т.н.Вечни оправдания с липса на средства и пълно пренебрегване на системните мерки по опазване и поддържане на съоръженията и водопреносната мрежа.Едва когато хората започнаха да протестират ВиК се размърдаха, но вероятно само докато се потушат най-фрапиращите случаи,когато хората отказват повече да се примиряват.
4. Отсъствие на икономически стимули за ограничаване на използването на питейна вода за поливане и едновременно решаване на проблема с осигуряване на вода за селскостопански и други производствени цели. И по този въпрос отдавна ,с участието на много специалисти са предлагали мерки ,но няма воля да се осъществят.Периодично се подхвърля някоя тема в тази област,появяват се публикации,но управленските екипи не реагират и тя постепенно заглъхва.И отново ще кажа,че не е необходимо да откриваме топлата вода.В много страни отдавна действат резултатни мерки,не е трудно да се адаптират към нашите условия.Необходима е воля.
5. Пълно отсъствие на контрол. Както на национално ,така и на местно ниво. Няма практика обещаните и афиширани мерки да подлежат на отчет пред обществото. Кой какво е свършил през годините.Това трябва да са въпросите на които следва да отговарят ВиК пред населението на техните региони,пред общинските съвети на включените в техните системи общини. Независимо дали се използват европейски пари или парите на хората,които плащат услугата, те трябва да знаят какво се прави,кога ще се направи,защо не се прави.Трябва да има институционален и обществен контрол, защото в последните години в този отрасъл бяха изсипани огромни средства без никакъв резултат.
Сега отново са организирани многобройни групи,които ще изследват отдавна известни неща, ще подготвят доклади,които вече съществуват и следващото лято същия сценарий.
Независимо ,че за всеки регион и населено място могат да се посочат и много други конкретни причини основният извод е, че водещата причина е лошо, некомпетентно управление на национално и местно равнище, подчинено на интересите на некомпетентни и често крадливи хора".
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на novini.bg