Полека навлизаме в сезона на по-хладното време и рекламите за илачите видимо набъбват. Неотдавна Световната банка обяви: "Здравната система не помага на българите да бъдат по-здрави и богати". Нещо, което всеки от нас си знае и без външната оценка.
Аналитични доклади на нашите здравни власти също признават, че ние,
българите, доплащаме най-много в Европа за лечение,
докато в същото време някои медицински услуги изостават значително от това, което получават пациентите в други страни от евросъюза.
Като едно от доказателствата, че у нас няма знак за равенство между правото и правдата, е текстът в основния ни закон - Конституцията за здравеопазването:
Чл. 52(1) Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.(2) Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със закон.(3) Държавата закриля здравето на гражданите и насърчава развитието на спорта и туризма.
Мисля, че всеки човек с ума си в страната е наясно, че държавата не закриля здравето ни, не само предвид огромното рушветчийство в самите болници, където никой не те поглежда, ако не му „бутнеш” кеш, което в прав текст признават и от Световната банка в становището си по-горе.
А и поради прекомерната скъпотия на лекарствата -
има надценка до 25-26 пъти на едно и също лекарство в различни болнични и аптечни заведения.
Как така е възможно една фармацевтична компания да продава на дистрибутор лекарство на такава цена, която да му позволи да формира цена от 100 лева в една болница и цена от 1000 лева в друга болница?!
Неотдавна бе направена поправка на Закона за здравното осигуряване, която цели Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да плаща лекарствата за онкоболни по нова формула, която да ограничи надценките на тези препарати, с които те се продават в различни болници. Измененията предлагат, ако се установи, че дистрибуторът е продал на болницата лекарство на цена, която е по-висока от 20% от тази, на която той го е закупил, то търговецът да заплати разликата на болницата.
Така ли се случва вече наистина или българите продължаваме да водим европейските класации като плащаме скъпо и прескъпо за здравеопазването - веднъж в бюджета, втори път на ръка и за прескъпи лекарства?
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на novini.bg