Днес е тъжна дата, защото на 20 септември преди 24 години почина великолепният български писател, сатирик, драматург, прецизен народопсихолог Станислав Стратиев. Вероятно, ако беше жив би включил в прословутия си „Българският модел” и всички днешни гламавщини, които ден след вършат политици и чиновници, управляващи държавата, докато повечето българи като типични поданици са свели глави и покорно мълчат.
Примерите по „Българският модел” са много, но тук ще се спра само на три от актуалностите на деня, за да не разводнявам излишно коментара.
Примерно преди часове стана ясно, че:
„България ще поиска спиране на вноса на яйца с произход от Украйна
на предстоящото заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство на 23 септември в Брюксел. Това съобщи министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов, който взе участие в среща със земеделски производители в Кърджали. Срещата е част от започналата поредица от обучения на МЗХ в страната за изискванията по интервенциите от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г., свързани с плащане на площ и животни.
Министър Тахов посочи пазарните проблеми за българските производители заради нарасналия внос и възможността да бъдат наложени защитни мерки съгласно ATM Регламента за Украйна.
„Имаме уверението на Министерството на финансите, че необходимите над 300 млн. лева за втори транш по т. нар. „украинска помощ“ ще бъдат осигурени и средствата ще бъдат изплатени на земеделските производители, въпреки че не бяха заложени в Бюджет 2024”, каза още министърът на земеделието и храните.
Разбирате ли за какво иде реч? Първо, си купувахме украински яйца, маскирани като български или в най-добрият случай изписаното откъде идат е с толкова ситни букви, че и с лупа не се чете. После пак ние, но вече не като купувачи, а като данъкоплатци, ще плащаме, за да възмездим ощетените родни производители!
И това, ако не е гламаво, здраве му кажи!
По съвсем нашенски тертип, пасажери със закупени поскъпнали билети бутаха влак от държавната железница преди време, за да потегли! Новина от днес е, че данъкоплатци-софиянци сами си местят ограждения, направени от общината за ремонт по „Опълченска”, ако се налага например линейка да стигне до дома им.
Което ме подсеща, че преди близо 25 години, когато отидох да правя репортаж в една циганска махала в Пазарджишко, местните се вайкаха, че нямат канализация, водопроводи, никаква инфраструктура. Като падне дъжд там, пътеките се превръщат в кални потоци, в които линейка или автомобил на ППО по никакъв начин не могат да влязат. Затова изпадналите в нужда роми пеша отиваха до началото на улицата, докъдето шофьорите стигаха, вземаха доктора буквално на гръб и го отнасяха до схлупените незаконни бараки, в които живееха.
Такива ми ти работи.
Жалко, че за 25 години промяна няма и дори в столицата вече се налага хората сами да се грижат за подобни неволи!
На фона на всичко това, ми се струват твърде нелепи каквито и да е политически лозунги, пускани и в момента в социалните мрежи от тези, които създават политическата криза през последните близо 5 години. Особено нагло е провалени
политици да сравняват живота някъде в „бяла държава” с този у нас, сякаш не те са виновни за днешния ни хаос, създаден от тях.
Лицемерно е политици, които довчера стояха под юмрука на президента и в скута на Делян Пеевски, днес да хулят двамата и да си търсят оправдания за всичко все извън себе си. За такова подло и двулично поведение, народът вероятно е създал мъдростта:
„А на мен кой ми с@а в гащите”!
Историята е доказала, че такива не се помнят и не остават в съзнанието на хората с нищо читаво.
Виж, големи ЧОВЕЦИ като Станислав Стратиев остават и ние, които знаем кой е и какво е направил за своята страна и народ, не бива да позволяваме да бъде забравен.
Затова днес нека да отдадем почит и да си припомним отново какъв е
Българският модел на Станислав Стратиев:
„Ако сме дали нещо на света — това е българският модел. Той е — както Хеопсовата пирамида или Вавилонската кула — нашият принос в съкровищницата на човечеството.
Казано сложно — това е състояние на духа. Определен начин на мислене.
Тип душевност.
Казано просто — обратното на всичко.
Колумб тръгва за Индия и открива Америка.
Ние тръгваме за Америка и стигаме в Индия.
Все откриваме Америка и все се оказва, че сме открили Индия.
Навсякъде по света в приказката на Андерсен кралят е гол.
У нас се получи обратното — кралят е облечен, а народът е гол. И гладен.
И безработен.
Навсякъде по света считат лудите за свестни, но болни хора.
У нас свестните считат за луди. Още от времето на Ботев.
Навсякъде по света дупките са предимно в сиренето.
У нас те са на ръководни места.
Там, когато стреляш по някого, той умира.
Тук, дори когато стреляш по друг, умира Алеко Константинов.
Там са велики народите.
Тук — Народното събрание.
Там от великото до смешното има само една крачка.
Тук няма никаква разлика.
При тях са свободни хората, а при нас — цените.
Това е българският модел.
Българският модел е по-лош от Бермудския триъгълник.
В Бермудския триъгълник нещата просто изчезват.
И знаеш, че ги няма.
При българския модел ги има, но не са те.
И не знаеш какво е.
Нарича се бензиностанция, но нито има бензин, нито ти сменят маслото, нито проверяват гумите, нито мият стъклата.
Знаеш само, че е най-високото на Балканите. Или най-широкото.
Според този модел българските джуджета са най-ниските в света, а българските мъже — най-мъжествените.
Българският модел е, когато мълчанието е злато, а преклонената главичка остра сабя не сече и по-добре яйце днес отколкото кокошка утре, защото кроткото агне от две майки суче.
И когато отвличаме останките на Чарли Чаплин за откуп.
При българския модел селяните идват в града, за да купуват мляко, а гражданите отиват на село, за да прибират реколтата.
Българският модел е велосипед без педали, но с десет кормила.
И когато заводите произвеждат художествена самодейност.
Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.
При българския модел няма девета дупка на кавала. Тя не е пробита. Пробита е направо десетата.
Българският модел е не аз да съм добре, а ти да си зле.
Българският модел е неунищожаем.
С него ще бъде свършено, когато всички отидем в Канада.
Както ще бъде свършено и със самата Канада”.