Хич не искам да съм на мястото нито на служебния премиер, нито на вътрешния министър Калин Стоянов, чиято оставка искат политици, на които и Космоса им е крив. От всички напъни дотук за очернянето на Стоянов, става ясно едно – него си го искат редовите полицаи и си го бранят, но политическа партия /ППДБ/, за която са гласували не повече от 4-5% от имащите право на глас, не го ще и това си е.
Поради непреходност, ще цитирам една жена, останала и запомнена в историята - първата дама на САЩ в продължение на 4 мандата, съпругата на Франклин Делано Рузвелт Елинор:
„Великите умове обсъждат идеи, средните умове обсъждат събития, малките умове обсъждат хората.“
Мисля, че тези думи на обичаната от своя народ първа дама са напълно подходящи за актуалната политическа и обществена ситуация тук. Едни малки политически умове у нас обсъждат хора, доказали се в своите професионални среди. Не само ги обсъждат, но правят калпави политически рокади на принципа „стани да седне мой човек на този стол”.
По този начин последните десетилетия у нас
беше унищожена почитта към професионализма в не една и две обществени сфери.
Сега на мушката е МВР и неговото ръководство в лицето на министъра Калин Стоянов. Сутринта гледах едно злополучно интервю по бтв с председателя на полицейския синдикат. Горката водеща се препоти много пъти в напразните си усилия да набута в устатата му собствените си манипулативни възгледи, но …ядец. След интервюто, остана впечатлението, че професионалните полицаи си искат министъра, ама това не уйдисва на интереса на ППДБ. И понеже знаем, че у нас „интересът клати феса”, вероятно до изборите, че и след това, тези доказано през последните 3 години безидейни политици, ще ни облъчват с капризите и претенциите си.
Калин Стоянов е трийстият вътрешен министър на държавата ни от 1986 година насам.
Само няколко от изпълняващите тази длъжност са били преназначавани в следващ мандат и един от тях е Бойко Рашков, лансиран и подкрепян от споменатата партия. Вероятно само здравните министри, които се извъртяха през своето министерство, са повече на брой от вътрешните.
Въпросът е:
какъв е резултат от тази честа смяна на ръководствата на тези държавни институции?!
Защото министрите идват и си тръгват със своите екипи, а това създава невероятен административен хаос във въпросните ведомства. Също така обезкървява откъм професионализъм самите системи, защото няма защо да се лъжем – опитни служители/чиновници не се създават за един, нито за два мандата.
Министерствата се превърнаха в учебни полигони за всякакви калинки, шуреи и баджанаци на партийците.
Всичко това най-много вреди на нас, гражданите, разбира се. Политиците не се задържат за дълго във властта, постояват само колкото да се обогатят на наш гръб и после – „дим да ги няма”.
Ето защо мисля, че професионалните съсловия трябва да имат преимущество и предимство при решаването на кадрови въпроси във всяка една обществена сфера. Крайно време е политиците, които достатъчно навредиха на учреждения като МВР през годините, да спрат да се месят и да кадруват в тях, за да не ги досъсипят хептен. Нагледахме се на манекенки в земеделието, на компаньонки във военното министерство, на майките на известни партийци като секретарки и какви ли не дивотии през годините назад. Затова си мисля, че е дошло време политиците да свалят долу калните си ръце от професионалистите. Ако искат народът да не ги псува на всяка втора дума е да ги прати в пета глуха така, че повече никога да не ги върне в политиката.
Знаете, че има такива примери.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на novini.bg