Доц. Мика Зайкова пред novini.bg: Хич не му е лесно на българина

  • 01 май 2024 10:30

  • 4830
  • 0
Доц. Мика Зайкова пред novini.bg: Хич не му е лесно на българина
© булфото/архив/

Навръх Деня на труда и международната работническа солидарност, разговарям с финансовия експерт и доктор на икономическите науки доц. Мика ЗайковаМика ЗайковаМика Зайкова е родена на 2 февруари 1942 година в София. Завършила е Минно-геоложкия институт,, която е и дългогодишен синдикален общественик. Тя бе депутат в съставите на 45-то и 46-то Народно събрание от квотата на ИТН.
Въвеждането на празника се свързва с датата на началото на събитията, известни като Хаймаркетска афера, - 1 май 1886 г., - когато профсъюзите в САЩ провеждат мащабна национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден.

- Доц. Зайкова, по-леко ли е за българите днес да си заработват прехраната?

- Труден въпрос. 80 на сто от работещите са принудени да работят на по две места, за да изкарват прилични доходи за своите семейства. Малко са местата, където заетите да могат да заработят малко над месечната издръжка на семейството. Хич не му е лесно на българина. Знаете, че отдавна вече говорим за "работещи бедни", а това са всички онези, чиито доходи са под обявената сума за норма - издръжка на месец, която е 1454 лева на човек. Това означава, че над 3000 лева са нужни месечно за едно семейство, като се има предвид, че върху заплатите се начислява и 10% данък и отделно осигуровки. 

Близо 54 на сто са работещите бедни у нас. 

Онези, които получават минимална заплата/чисто около 700 лева/ могат да си напълнят близо 8,2 пъти "малката потребителска кошница" със стоките, които се употребяват всеки ден. За съпоставка - румънците с доходите си могат да напълнят тази кошница 15 пъти, да не сравняваме с Франция, където стигат до 34 пълнения на този метафоричен съд и т.н.. Ние продължаваме да сме най-бедните в ЕС, колкото и да си говорим за увеличени средни и минимални заплати и пенсии. Трябва да следим каква е покупателната способност на хората. И аз днес, на празника на труда, не мога да кажа нищо весело и оптимистично на работещите българи.

- Но нали казват, че инфлацията пада?

- Индексът на инфлацията не отчита динамиката в цените на горивата, на храните и безалкохолните напитки, а точно в това са най-високите надценки за потребителите. Аз твърдя, че потреблението в България продължава да се свива. Затова повечето хора у нас твърдят, че трудно посрещат ежемесечните си разходи. Т.г. се очаква да има ръст и на цената на водата, а стопирането на излизането на свободния пазар на потребителите на ток, далеч не означава, че той ще поевтинее, напротив. България не е изолиран остров и случващото се на международните пазари, намира отзвук и тук. Войните в Газа и Украйна също се отразяват негативно на пазарите по целия свят. Изобщо 

политиката навсякъде по света създава огромни проблеми на икономиката.

- 1-ви май е и празник на работническата солидарност, защо у нас в най-новата ни история работниците не са солидарни да отстояват своите права?

- Защото българинът е смазан, съсипан от преживяното над 3 десетилетия, а и преди това. Синдикатите полагат усилия да се борят за основните права на работещите, но това далеч не е достатъчно и сериозно изоставаме от останалия свят, където вече внедряват в производствата изкуствен интелект, където се борят за намаляване на работната седмица до 4 дни и т.н.. У нас уж правим дигитализация в индустрията, ама всички модернизации на практика не стигат до човека, не подобряват де факто живота му. Познавам много млади мъже и жени, които работят на по две места непрекъснато, но вторите им заетости са по граждански договори, а това утре няма да бъде отразено и начислено върху пенсията им. 

Те работят като египетски роби - много часове.

- Прави впечатление, че напоследък има голям мерак за работа в чиновническите среди, така ли е наистина?

- Има голяма разлика между заплащанията на партийните назначения в администрацията и възнагражденията на редовите чиновници там. Вторите вземат по 1200-1300 лева, а имат по 2-3 образования, знаят езици и т.н., пък в провинцията вземат още по-малко. От другата страна на този кантар са политическите креатури, които са щедро заплатени с нашите пари в бюджета. Вярно е, че заплатите в обществения сектор растат много по-бързо, отколкото в частния и затова там има много политически назначения и апетит затова.

- Работи ли някой въобще по темата за неравенствата между бедни и богати, които у нас са над 8 пъти и сме най-зле в ЕС и по този показател?

- Мисля, че трябва да се направи реформа на данъчната система. С риск да ми се разсърдят някои работодатели, ще кажа, че самата ни данъчна система генерира неравенства. Плоският данък бе въведен с цел да привлечем инвеститори, които пък да създават работни места. 

Но този налог генерира неравенство като прави богатите по-богати, а бедните още по-бедни. 

Чорбаджиите си гледат интересите, но те също са поставени под натиск. Печалбите на обществените фирми бяха обрани, ошушкани до стотинка. Нуждаем се от нова данъчна система, от нова пенсионна система, от нова административна система - всичко това изисква огромни реформи. Такива изменения се правят, когато имаме спокойна политическа обстановка. Сега не може и не се прави нищо - абсолютно нищо. Но да не губим надежда. Дай боже след изборите да се състави добра, работеща коалиция, защото е повече от ясно, че българите няма да дадат властта само на една партия. Аз мисля, че няма срамни коалиции. Но има такива, които са в интерес на хората и други, които са в полза само на нечии джобове. 

Последвайте канала на

Аделина Делийска
4830 0

Свързани новини

Водещи новини