Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП) алармира, че иглолистните гори у нас са застрашени, а никой не обръща достатъчно внимание на това.
Част от причините за влошеното състояние на тези култури са фитопатогенни гъби.
Според данните на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) 35 500 ха, което се равнява на 0,8 на сто от залесената площ на страната, са увредени, информира БТА.
На запитване от страна на БКДМП доц. Георги Костов, ръководител катедра "Лесовъдство" в Лесотехнически университет, определя състоянието на иглолистните култури като тревожно и нуждаещо се от проактивни грижи.
Друг експерт - доц. Янчо Найденов, дългогодишен ръководител на Лесозащитна станция София, цитира данни, според които през последните 60 години са залесени около 1,5 млн. ха предимно иглолистни горски култури. Водещите цели на тези залесявания са били да се увеличи площта на горите и тяхната производителност, да се намали ерозията на почвата. За съжаление обаче, през последните години се наблюдава масово съхнене на тези култури. Доц. Найденов смята, че причините за влошеното състояние на иглолистните са климатичните промени, липсата на изведени възпитателни сечи и достигане на пределна възраст на насажденията. Въпреки всичко, тези гори са изиграли своята екологична роля: укрепване на терените, създаване условия за поява на естествено възобновяване или облекчени условия за залесяване; натрупани са значими количества дървесина.
Но тъй като това са изкуствено създадени екосистеми, не могат да са дълговечни, процесите при тях се случват по-рано и те започват да се разграждат и съхнат. В случая трябва да се пристъпи към извеждането на съответните отгледни, а при необходимост санитарни или принудителни сечи. Според учените разполагаме с добри лесовъдски практики, познати както в чужбина, така и у нас. Те са категорични, че е нужен нов подход към стопанисването на иглолистните култури в България и е важно да се осмисли общественозначимата полза от възпроизводството им. В спешен порядък трябва да се проведат интензивни отгледни, санитарни или трансформационни сечи. Още преди години, когато са направени масовите залесявания с този тип насаждения, е отбелязано, че жизненият цикъл, след който трябва да се премине към възобновяване при пионерните иглолистни видове – бял и черен бор, на нетипични месторастения, следва да бъде 40-50 години.
БКДМП подчертава, че поради редица причини институциите често неглижират проблемите в гората или тръгват да ги решават, когато вече процесите са необратими. Освен това рядко някой се допитва до мнението на специалистите лесовъди. Камарата посочва, че е необходимо да се приложат най-добрите лесовъдски практики за възобновяването на горите – различни възобновителни сечи, последвани от естествено или изкуствено възстановяване (залесяване), но в наши дни "сеч" е станала мръсна дума, въпреки че това е начинът лесовъдите да се грижат за здравето на горите. Ако не се провеждат тези сечи, се стига до пожари, масови каламитети (нападения от насекоми и гъбични заболявания), ветроломи, снеголоми.
Според БКДМП предстоящата промяна на ландшафта заради глобалното затопляне е сигурна. Ситуацията вече е видима например в Сакар, където през последните години имаше множество пожари, а изгорелите площи там вече са обезлесени – на тяхно място има храсталаци, треви. Мащабните пожари в Гърция от миналата година също не са случайни и България не е застрахована от подобни стихии, особено в иглолистните гори, застрашени от изсъхване. Трябва да се има предвид и това, че нашите гори застаряват и ако не се изпълняват годишните горски планове, това ще доведе до намаляване на прираста и съответно лошо стопанисване.
Камарата припомня, че от нас зависи дали горите, които са сред най-ценните ни ресурси, ще бъдат оставени на волята на природата: да изсъхнат, да бъдат нападани от фитопатогени или унищожени от природни стихии, или ще се грижим добре за тях чрез методите на съвременната лесовъдска наука, така че да увеличим прираста им и да ги използваме за различни цели.