Един от доайените в журналистиката е 90-годишната Здравка Димитрова. Тя е писателка и журналистка, а наскоро празнува 90-тия си юбилей с премиера на последната си девета книга „Зачеркнати хроники” и превода на Кортес „Как покорих ацтеките”. Работила е като редактор във в. „Труд”, в БНТ, в БНР, в сп. Лада, като главен редактор в изд. Кабри и др..Дори на тази достолепна възраст тя не спира да чете и пише и със своя буден ум и любознателност, е достоен пример за младите хора, решили да се посветят на занаята ни. Помните ли, преди вярвахме че: „Журналистиката е акт на вяра в бъдещето.“
Сн.Личен архив - Здравка Димитрова вдига наздравица за своята 90-годишнина.
– Г-жо Димитрова, наскоро навършихте достолепните 90 г. и представихте поредната си книга, откъде „вземате” толкова енергия?
– Няма рецепта, Аделина. От собствен опит знаете, че журналистиката е професия, която държи сетивата отворени и подстрекава към отговори. Когато си отдаден на тази професия, няма как да не изградиш трудови навици. И характер. Енергията идва с труда, както апетитът с яденето. Препоръчвам го: успешна терапия при стрес, разочарование... И носи удовлетворение.
– Имате богат опит и можете да направите сравнения в правенето на журналистика преди и сега, какви са изводите?
– Не искам да казвам тежки думи за тези, които сега правят журналистика. И моята внучка Зара Поп Димитрова е репортер в „Преди обед” на BTV. Говорим си понякога за дикцията, за жестовете в ефир, за интервютата. Възмущавам се, че задават банални въпроси, което показва, че не се подготвят сериозно за разговора в студиото. Не познават материята, термините, постиженията на поканения гост... Зрителят ще е благодарен, ако научава умно поднесени нови и важни неща. И ще е недоволен, когато чува закъснели новини, лоши преводи от чужд език, неграмотни текстове. Националните интереси са изтласкани от общоевропейските, те пък се влияят от отношенията с далечната задокеанска страна... Какво им остава на горките журналисти? Да са послушни!
Че кой има доверие в медия без собствен глас?
–Каква, според Вас, трябва да е позицията на нашата държава във военните конфликти в Украйна и Газа?
– И буля Ристана от моето село ще Ви каже, че трябва да стоим далеч от огъня. Така мисля и аз. Дълго след Втората световна вярвах, че войни повече няма да има. Като жена, която ражда живот, като майка, като българка, влюбена в това красиво място, наречено България, искам войните незабавно да спрат. Съвременният свят е малък и крехък за политика от позиция на силата. Сигурността на човечеството е политическа задача. Нейното решаване изисква политически средства! Това мисля. И съзнавам, че става невъзможно да защитим планетата, камо ли нашите национални интереси. Защото Мирът няма алтернатива, а от нас се изисква да произвеждаме и да изпращаме за войната снаряди.
– Защо ерозира доверието на хората към политиката и институциите в последните години?
– Днес у нас
политиката върви срещу интересите на хората, а не в тяхна подкрепа.
Това е главният фактор. Следват неравенство, експлоатация, корупция, най-висок в историята външен дълг на страните, принуждавани да изоставят производството си на храни, за да купуват от развитите страни, принуждавани да купуват тяхното оръжие... Знае ли някой за какво са ни на нас, изтребители, страйкъри и джавелини? Още преди трийсет години в света имаше атомни бомби, водородни и биологически оръжия, достатъчни в един миг да унищожат седемдесет процента от населението на Земята. Днес оръжията са многократно повече. Днес те могат да сринат Земята няколко пъти! Крайната цел на пропагандата обаче е да накара наивния да вярва, а този, който мисли и разбира, да мълчи.
Сн.Личен архив - Здравка Димитрова дава автографи при представянето на книгата си "Белисима Ангола" , 18.05.2023 г.
- Но вие не мълчите, избрахте да пишете книги, кажете ни накратко за тях?
- Искам хората да знаят за моите книги. „Срутено небе” е книга за българския преход в едно българско село, спечели конкурс, учреден от три писателски съюза за 140-годишнината на Освобождението. „Кентавъра” е книга за разпада на колониализма в Юга на Африка, бе номинирана от СБЖ за книга на годината 2015 година. За „Мехико Махико” получих званието Народен будител 2017 г. „Любовно танго с Аржентина” ми донесе Златно перо на СБЖ, Грамота за принос към българската култура и публицистика на салон „Журналист” и звание „Обединител на култури” от Сдружението на испаноговорящите журналисти. Премиерата на „Белисима Ангола” през май 2023 г. се превърна в празник за четящата публика. В началото на май т.г. представих трилогията „Зачеркнати хроники” и превода на книгата на Кортес „Как покорих ацтеките”. Държа да отбележа, че съм Отличник на Министерството на културата от 1979 г. и съм вписана в Националния културен календар за 2024 г..