Тези дни когото срещнах по път всеки накратко коментира управлението на опосканата ни държавица и цирковете, които разиграват политиците така: „Не мога да ги понасям тия”. Изглежда българинът наистина обича, мрази, работи, гласува и съществува само на инат. Инак как да си обясним резултатите от гласуването на онези близо 30 на сто в последно време и следващите от това събития?!
Заинатиха се и участниците в онова обидно нещо, наречено от част от самите тях „сглобка”. До момента те упорито тупат топката, както казват феновете на някои спортове и теглят чергата към себе си.
Тази част не е с най-голяма електорална тежест, но претенциите, нахалството и наглостта им тежат в тонове. И понеже има огромно разминаване между претенциите и моженето им и гласуващите вече са наясно с този парадокс, точно те ще бъдат най-големите губещи в евентуални предсрочни парламентарни избори. Такава е и прогнозата на политическите анализатори в последните дни. Те припомниха ФАКТА, че
ГЕРБ-СДС са спечелилите първо място на последните парламентарни избори и някак в рамките на приличието и добрия тон не е редно да подаряват 90 на сто министерските постове в кабинета на вторите от ПП-ДБ.
Оказва се, че почти всички държави на Стария континент се ръководят от коалиционни правителства, но такъв парадокс като този у нас с подарената власт на неспечелилите първенство във вота, никъде няма.
Наред с всичките детайли в политическите кадрили, от които главите ни бръмнаха тези дни, лошо впечатление прави неблагодарното отношение на част от „сглобката” – ПП-ДБ към подкрепилите ги в трудни моменти представители от ДПС. Движението има по-голяма електорална тежест от ДБ примерно, но това не пречи последните с характерното им необосновано високомерие да лицемерничат по всякакъв повод по отношение на хората на Сокола. Накратко,
лицемерите, които се мислят за демократи, когато им е изгодно „седят в скута” на ДПС и пият „мазно турско кафе”. Когато не им уйдисва – се тръшкат като сърдити деца, разобличени в жмичката.
Това не прилича на последователно, отговорно и професионално политическо поведение, но въпреки това някои техни привърженици продължават на инат да си гласуват за тях. И както е тръгнало, скоро от разходките до урните през месеци няма да се отървем. Ей така - на инат.
И още нещо, не вярвам грам на прогнозите на политически зависими „ози” – политолози, социолози и прочее кадри, нескриващи пристрастните си чувства и емоции. Някои от тях дори тръгват от средите на тази или онази партия. Те колко обективни могат да са!
Най-пресният пример за измама и манипулация от страна на няколко социологически дружества видяхме по време на местните избори в столицата, когато те дружно в началото на вота гръмнаха лъжата за 14% разлика в изборните резултати между първия и втория кандидат за кметския стол в полза на единия от тях. Това отказа мнозина да отидат до урните и определено навреди на другия кандидат. Накрая двамата финишираха все пак с разлика от малко над 4000 гласа, което, съгласете се, за столицата е нищожна отлика.
За да не се подвеждат занапред, хората трябва да знаят кой от „говорещите глави” към коя политическа партия клони като проследяват стриктно тези агенции и фирми от кои организации са получавали пари и колко точно. Тази отчетност се дължи на данъкоплатците, които са не само поданици, но искат и да са отговорни граждани и да не гласуват на инат за никоя партия в едни предстоящи избори, които, ако не сега, то след няколко месеца реално ще се състоят. Инатът все пак си е чисто магарешко качество и не е комплимент за никой мислещ човек.