Само издухани парвенюта не уважават фермерите

pixabay
share

Земеделските производители в Стара Европа масово протестират, а Ройтерс съобщава, че наред с колегите им във Франция, Италия, Полша, Германия, Чехия, Румъния, вече и "белгийските фермери блокираха пътищата за достъп до контейнерното пристанище Зеебрюге, в протест срещу растящите разходи, екологичните политики на ЕС и плана за внос на евтини храни". Нашите земеделци афишират недоволството си от същите препъни камъни, но не протестират активно. Защо ли? Наистина ли българската политика вече дотам пречупи волята и надеждата на хората за по-добро, че никой не смее глава да надигне?!
 

„Ние искаме уважение от нашето правителство, европейското управление. Единственият начин да се покаже такова уважение е воденето на политика, която да е благоприятна за фермерите и храните".

Това са коментирали белгийските производители на храна пред световната Ройтерс. И са в своето право да изискват от политиците си.
Нашите преди точно 8 дни се срещнаха лично с премиера, поговориха си и се заредиха с нови надежди...
Впрочем, проблемът на всички европейски производители на храна е, че пазарът е залят от украински стоки, които занижават цените и намаляват доходите на земеделските производители. Част от нашите земеделци са компенсирани, но зърнопроизводителите например са изключени от тази сметка. А животновъдите още чакат обвързаното подпомагане, за да си нахранят животните и т.н. и т.н..

Много браншови организации отдавна алармират, че в ЕС има дисбаланс при разпределението на субсидиите. И дават пример с колегите си от съседна Гърция, където получават по 110 лв на декар, в България едва по 20 лв. на декар.

Колко пък да сме равноправни в новия съюз с новите братушки!?

Не е ясно защо през всичките години назад нито един български политик, когото сме пращали в ЕС, не се е застъпил в защита на българските земеделски производители и реалностите днес са такива каквито са. Никакви уговорки, шикалкавения и оправдания не могат да променят печалната картина на съсипаното ни селско стопанство.
Важно е да знаем това и да помним, когато гласуваме на предстоящите поредни избори за наши представители в ЕС. Гласуването ни се случва на всеки 4 години, но се налага да се храним всеки ден по няколко пъти и наистина - никой не е по-голям от хляба си. Само измислени, издухани парвенюта могат да не уважават фермерите и да ги унижават, но тях обикновено историята ги праща в заслужено забвение.

 

Водещи новини

Още новини