Мирослав Найденов за novini.bg: Българските производители не са защитени по никакъв начин чрез вноса на зърно отвън

Имат ли основание да протестират зърнопроизводителите? Кой определя квотите и субсидиите в земеделието? Колко са богатите „зърнари” в сравнение с всички производители в бранша? Разговарям с Мирослав Найденов, бивш министър на земеделието /2009 г. –2013 г./. Той е ветеринарен лекар, който към момента работи в частния бизнес.

- Имат ли основание зърнопроизводителите от цялата страна да протестират, г-н Найденов?

- Категорично имат право да протестират, защото

решението за вдигането на ветото върху вноса на украинско зърно беше взето на бързо и на тъмно. Вероятно става въпрос за политическа сделка с украинската страна и ЕК, без по никакъв начин да бъдат отчетени интересите на българските производители.

Затова се стигна до тук. И друг път е имало протести в земеделския сектор, но обикновено след дълги преговори и изчерпване на всички други методи. Сега нямаше нищо такова – зърнопроизводителите бяха изненадани от решението на депутатите и правителството, а ги поканиха на разговори след взетото решение. На всичко отгоре пък премиерът и ги обиди непростимо и публично. Всичко това допълнително ще ескалира ситуацията и за съжаление ще страдаме всички ние - от блокирането на пътищата, ГКПП, движението ще е затруднено. Като човек, управлявал 4 години този сектор съм категоричен, че протестът на земеделците е основателен.

- Можете ли да кажете колко процента от произвеждащите зърно имат майбаси, яхти и прочее, за което някои ги порицават?

- Това е изтъркана опорка, която не е от сега.

Зърнопроизводителите са около 70 000, а от тях много заможни, които могат да си правят подобни покупки, са не повече от 100 души.

Всички останали са средностатистически земеделски производители, които не могат да си позволяват такива луксове и карат стари коли. Дори много богатите в бранша не са крадци, не са спечелили парите си с крадене от общото. Общоевропейската квотна политика е такава, че дава конкурентно предимство на тези, които имат повече земя. Т.е. този, който има повече повече площ, получава повече.

- Защо това не беше променено през годините?

- Моето управление на сектора съвпадна с първия програмен период на България в ЕС. Ние влязохме в съюза през 2007 г., а аз поех земеделското министерство през 2009 година. До 2013 година ние внесохме искане тази несправедливост да бъде отменена. През втория програмен период бяха приети т.нар.”прагове”, т.е. колкото и да е голямо стопанството да има праг от 300 000. Сега може би службите трябва да се занимаят с възможните прехвърляния, правени от големи производители на части от своя бизнес на свои хора, за да заобикалят тези тавани. Но това трябва да се установи от компетентните органи.

До всеки трактор, полицай пази властта от "любовта" на народа

Но фокусът не бива да се измества – протестиращите имат основание, защото коректните, честни и почтени производители са много повече и тяхната работа последните години много се оскъпи, поради скъпите торове най-вече. Тези хора са изправени на ръба на оцеляването, защото тяхната суровина се търгува на световните борси и не може да бъде реализирана на нашия малък национален пазар.

- Вярно ли е, че цените щели да паднат с вноса на зърно отвън?

- Не. Това е следваща опорка. Няма как да поевтинее каквото и да е, поради този внос. Цените на пшеницата, слънчогледа, олиото и прочее, се търгуват на световните борси и няма как ние да повлияем на този пазар. Освен това не съм виждал тук да поевтинява която и да е стока, докато паралелно навън тя поскъпва. Няма да се напълни и хазната. Само се разбуни сектора и дано не повлекат крак със следващи протести, за каквито чувам в различни други браншове…

- Пояснете моля за читателите, кой и как определя субсидиите за зърнопроизводителите?

- Субсидиите се определят от ЕК на базата на приетата обща селскостопанска политика на съюза с участието на всяка страна-член. От националния бюджет на съответната държава също могат да се заделят пари, но у нас за земеделието те са малко.

България получава средно големи по размер субсидии, определяни от ЕК.

Програмните периоди са 7-годишни, определя се бюджет за тях и първо идват преки субсидии, определени на единица площ. Второ, има възможност и за пари от европейски фондове, свързани със земеделието за модернизиране на съответни производства, за техника и прочее. Тези средства много помогнаха на нашите земеделци в годините назад и вече можем да кажем, че България има конкурентно зърнопроизводство. Не е добре сега да се правят опити да се съсипят тези хора. Всички останали сектори в земеделието – животновъдство, производство на плодове и зеленчуци, пчеларство и др.. могат да се подпомагат от нашата държава. Нали затова има МС и отделни министерства – да подпомагат работещите хора в тези отрасли. Нашите е добре да се поучат от примера на украинската държава, която търси всячески и активно пазари и възможности.

А къде са българските министри и политици и защо не търсят нови пазари и възможности за нашите производители?!

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Последвайте канала на