Дете в риск, което никога не е ходило на училище, с опасност за здравето и живота му, още не е получило мярка за закрила. Момчето е 14-годишно и въпреки многократните сигнали към отделите за закрила на детето, то е оставено в ръцете на родителите му. Привикани на разпит от полицията, те правят опит да бягат извън границата. Защо системата не успява да разпознае дете в риск?
Повече от година семейството обикаля Южна Америка, но никъде не остава достатъчно дълго, за да тръгне детето на училище. До Коледа, когато моли да се върне и заявява на лелите и бабите от страна и на майката, и на бащата, че иска да остане.
"Детето няма поставени ваксини, не е посещавал училище. Бил е в индивидуална форма на обучение. Баща му и майка му вярват, че на 01-01-2027 светът ще свърши. Те са твърдо убедени, че антените 5 джи убиват хората и се разхождат из къщи със станиолени шапчици. Той започва да вижда разликите в това как се случва света, как хората си общуват, ходят на училище, как се отнася с децата си и това, което той вижда в къщи", разказва пред БНТ Албена Тодорова - леля на детето.
Момчето е на 14 и има ясна воля - иска да учи, да има приятели. Макар и трудно се намира училище, което да го приеме. До този момент то не е влизало в клас, но се старае неимоверно.
"Ето това е. Тетрадка, която той е в училище от декември месец, не е писано много в нея, но мисля, че доста старателно се справя", продължава разказа си лелята на момчето.
Майката междувременно пристига от Бразилия и иска да го прибере обратно. След като не успява да убеди детето да тръгне с нея, тя отива с приятел да го вземе от училище. Момчето се съпротивлява и отнася силен удар, счупена е долната му челюст. Цялото училище вижда това. В "Пирогов" майката спира лечението му и го изписва. И близките му отчаяно започват да молят за помощ всички възможни институции, страхуват се за живота и здравето му. И не само заради физическата травма.
"Детето се е оплакало на другата си леля, че вече не вижда изход и ако трябва ще скочи от шестия етаж, за да бъде предприето нещо", споделя леля му.
Със случая се занимават полиция, прокуратура и четири отдела за закрила на детето. И никой не разпознава дете в риск. Въпреки че е системно лишавано от правото си на образование.
"Първите сигнали, които моите клиенти, роднините на детето изпратиха до компетентните институции, включително и полицията, получаваха свити рамене. Това са родители, те имат право, тоест никой не анализира кой е висшият интерес на детето", коментира Мариета Димитрова - адвокат на близките на детето.
След боя полицията разпитва и майката и детето, но то отново е оставено в нейните ръце. Отделите за закрила се събират уж в кризисен щаб, най-накрая изслушват и детето. Но пак не прилагат мярка за защита. Решават да повярват на майката, която обещава, че няма да спира детето от училище. Тя прави точно обратното няколко дена по-късно. Докато полицията не ги задържа на летището с бащата в опит да изведат детето към Бразилия.
"В България ние сме склонни да разпознаем като насилие само физическото такова, но нарушаването на права, нарушаването на право на образование, нарушаването на право детето да бъде чут, нарушаване на право на здравеопазване не се разпознава като насилие, макар че недвусмислено от съдебната практика има произнасяне на върховния касационен съд че принудителното ограничаване на правото на образование обосновава да се търси защита от домашно насилие", категорична е Мариета Димитрова - адвокат на близките на детето.
Утре изтича срокът, в който полицията трябва да пусне детето от центъра, в който е прибран временно. Дали и кога то ще получи ефективна мярка за закрила - от Агенция за социално подпомагане отказаха днес да отговарят на въпроси. Искали да преценят най-добрия интерес на детето. В държавите, от които трябва да се учим на закрила - тези мерки се издават за часове. А тук е минал вече един месец. Безкрайно дълго време за дете под напрежение, колкото и борбено да е то.