Иво Сиромахов е писател, драматург и сценарист. Автор е на 23 книги и 11 театрални пиеси. Последният му роман „Бай Тошо“ е безмилостна сатира за днешното разпадащо се общество. Иво Сиромахов е носител на „Наградата за дебют в областта на изкуствата“ през 1995 г. Водещ е на „Шоуто на Слави” по тв 7/8. Завършил и НГДЕК, а после НАТФИЗ.
Просвещенският дух е жив.
Усетих го в последните няколко дни в Българския културен център „Магура“ в Чикаго.
През 2015 година неколцина вдъхновени българи решават да създадат място, където да се говори за книги, музика, театър и кино. Място, в което хората да общуват помежду си, да се срещат с изкуството.
И го правят. Събират пари от дарения, влагат хиляди часове доброволен труд, и съграждат едно изумително българско читалище.
В него има библиотека с над 5000 заглавия. Има театрална сцена, оборудвана с професионално осветление и звук. Тук се провеждат и уроците на едно от българските училища в Чикаго.
Хората, съградили центъра Магура, решават да не спират дотук. Започват да канят различни артисти – писатели, музиканти, актьори, художници.
Тук се прожектират най-новите български филми, играят се театрални спектакли, свири се джаз, правят се срещи с писатели, продават се български книги.
Постепенно към просвещенската кауза се присъединили и още хора.
Добрият пример е заразителен
и днес около „Магура“ вече има активно общество от съмишленици, които помагат с каквото могат.
Аз бях поканен в културния център да се срещна с българската публика и да поговорим за книги.
Правил съм много срещи с читатели, но тази беше може би най-емоционалната. Усетих жаждата за общуване и съпреживяване – а това е смисълът на изкуството.
Създателите на „Магура“ са изцяло посветени на каузата си, зад която стои много труд, много време и предполагам много нерви. Но усмивките не слизат от лицата им. И най-важното – те са приятели. Свързва ги общата идея, че
животът може да бъде и цветен, стига да поискаш да го направиш такъв.
Аз също ги почувствах като свои приятели и бях много щастлив през тия няколко дни. И знам, че ще се върна пак.
Защото островите на духа са малко.
И трябва да ги пазим.