Евдокия Манева е бившата министърка на МОСВ /в кабинета на Иван Костов 1997г. - 2001г./, зам.-министър и депутат. В сферата на екологията, на опазването на околната среда, тя е един от най-уважаваните и ценени специалисти у нас години наред.
- Г-жо Манева, какви въглища се копаят у нас за енергийната промишленост и безопасни ли са те, както и процесът на извличането им, за здравето на хората и за природата?
- Ние разполагаме със значителни количества лигнитни и кафяви въглища с ниско качество, високо съдържание на сяра, пепел до 45%, и висока влажност.
Това прави прилаганите доста остарели технологии високо замърсяващи.
Във въздуха се отделят големи количества серни и азотни оксиди, въглероден оксид, основна причина за климатичните промени, различни други органични и неорганични съединения, прах и особено опасните и болестотворни фини прахови частици, масови и опасни отпадъци. При добиването им се унищожават огромни площи обработваема земя, която в по-голямата си част след изземването на въглищата, напомня лунен пейзаж. По различни данни около 30хил.ха са унищожени и само по-малко от една трета са рекултивирани. Предприятията са изключително замърсяващи и вредни, както за работещите така и за населението. Заболеваемостта, особено в районите на тези предприятия, от респираторни, сърдечни и др.специфични заболявания са значително над средните за страната. Всички знаят за протестите на живеещите в Гълъбово и др. населени места, които в определени моменти даже не излизат от домовете си, поради висока концентрация на замърсители във въздуха. Собствениците на предприятията с големи усилия през годините бяха принуждавани да подобряват технологиите, да въвеждат очистващи съоръжения и да намаляват замърсяването. Най-сериозното постижение беше въвеждането на сероочистващи инсталации и България от най-голям замърсител в Европа постепенно преодолява този проблем. Но въпреки това мините и ТЕЦ-овете остават най-тежките и мръсни производства.
- Вярно ли е, че произвеждаме евтин ток?
- Истината за евтиния ток е, че той се произвежда без наложителните огромни разходи за очистване на отпадните продукти или коренна промяна на технологиите. Би било добре журналистите, ако искат обективно да представят проблема, да направят една разходка из някое от тези предприятия, да покажат работните места, да надникнат в някоя мина, да покажат площите с иззети въглища, за да получим представа на какво се крепи нашата енергетика, според протестиращите и как изглеждат тези толкова обичани работни места.
- Откога се говори за закриването на въглищните мини и защо досега не е направено нищо за преструктурирането им?
- Говори се много отдавна. Още от 2009г., когато бяха големите усилия за изграждането на надеждни сероочистващи съоръжения и когато у нас се въвеждаха механизмите за пазара на квоти за въглероден оксид, чиято цена беше известно, че непрекъснато ще нараства, стана ясно, че скоро това производство ще стане абсолютно нерентабилно, стоката непродаваема и трябва да се търси алтернатива.Трябва да поясним, че
заплащането на квоти от всички нас, е икономическата санкция срещу замърсяването и за кумулиране на ресурс за подобряване на средата, в която живеем.Това е принципът –замърсителят плаща.
Ако замърсяваш, трябва да платиш адекватна цена за отстраняване на последиците. В един момент ние трябва да решим готови ли сме да продължаваме да поддържаме живота на тези производства, плащайки прескъпата енергия произвеждана от тях или ще вложим тези средства в съвременни алтернативи. Очевидно, че свикналите да печелят на наш гръб, за сметка на нашето здраве и на природата, не желаят промяна. Очевидно е, че през тези години и политиците не направиха нищо за подготовка на прехода към чисти производства, защото задачата наистина е сложна и засяга много хора. Но решението е неизбежно. А всички призиви за независима енергетика, за защита на националния интерес на основата на запазване на тези замърсяващи производства, са празни лозунги, заредени с псевдопатриотизъм. Да стоим на едно място нито е патриотично, нито е полезно за когото и да било, включително и за протестиращите.
- Какъв е рационалният подход и държавнически план за решаването на социалния проблем с безработицата, която би се отворила в районите на Ст.Загора, Кюстендил и Перник?
- Рационалният подход е в плановете за справедлив преход. Не е вярно, че хората ще останат без работа. Те ще имат възможност да си намерят по-добра работа, но се изискват усилия за създаване на нови производства, за преквалификация. Значителни суми се предоставят за развитие на среден и малък бизнес в региона,за преквалификация, за рекултивация на увредените терени, за използване на още неунищожените терени, предоставени на концесия.
В момента 240 кв.км тракийска земя е унищожена от добива на въглища, а на концесия са предоставени повече от 700 кв.км..
И точно тук трябва да са усилията на профсъюзите и представителите на протестиращите - да се гарантират надеждни механизми тези пари да отидат при хората, засегнати от трансформацията на тези предприятия. Да се подпомагат хора будни, с идеи, с желание за промяна, да се изучава опита на други страни.Този проблем не е нов за нашата страна.Много предприятия ,произвеждащи непродаваеми продукти затвориха врати, хората се преквалифицираха, намериха работа, възникнаха нови модерни производства, непрекъснато се говори за недостиг на работна ръка, за липса на инженери. Живеем в динамичен свят и никой не може да иска гаранция, че няма нищо да се промени още 20г.. Бизнесът вече заяви, че в Стара Загора има глад за инженери, за квалифицирана работна ръка, така че очевидно твърденията за огромната безработица в тези региони са силно преувеличени.
- Според вас имат ли основание протестите на миньорите и енергетиците?
- Имат основание да искат да знаят какво се предвижда, имат основание да искат гаранции за участието им в управлението и разпределението на средствата, които ще ни се предоставят, имат основание да искат прозрачност, строг контрол и още много смислени неща, но това става с със смислени разговори, не чрез мегафони и създаване на затруднения на тези, които в момента им плащат заплатите. И това, което се случва, трябва да им подскаже какви трябва да са профсъюзите . Това ли са хората, които компетентно ще защитават техните интереси, ще предлагат и отстояват решения, най-добри за работещите, в рамките на неизбежните промени,които ни съпътстват.
Предлаганите 6 точки не са решение, те са опит за спиране на времето и запазване на интересите на управляващата върхушка в тези предприятия и на политически сили, които ни тласкат далеч от цивилизования свят.
И каквото и споразумение да се сключи сега, икономическата логика и нарастващите изисквания на хората да работят и живеят в здравословна работна среда и опазване на природата, ще поставят с още по-голяма острота въпроса за съществуването на тези производства. Всяко отлагане просто ще ни лиши от средствата, които са ни необходими за по-безболезнен преход и ще направи задачата още по- трудна.
- Как решиха проблемите си с въглищните мини в Германия и Полша, които имат повече мини от нас?
- Това, което според плановете за справедлив преход възнамеряваме да правим и ние - алтернативна заетост, нови малки и средни предприятия, нови технологии, алтернативни източници на енергия, рекултивация, компесаторни пакети за засегнатите и други подобни. Проблемът е да се започне навреме, хората да знаят, да се осигури тяхното участие, да се гарантира прозрачното разпределение на средствата, системна отчетност и строг контрол. Недоверието идва от това, че тези механизми за съжаление липсват у нас и с основание протестиращите твърдят,че се чувстват излъгани.
- Кои, според вас, са ефективните заместители на въглищата за нашата енергетика?
- Във времето са се обсъждали многобройни предложения. Безусловно всяко от тях следва да бъде подложено на обективен многоаспектен анализ. Мисля, че намерението да се разшири производството на АЕЦ „Козлодуй”, в съчетание със зелена енергия и водородни технологии , революционни технологии за преработка на традиционни суровини, деконцентрация на производството на еленергия и др. ще гарантират енергийна стабилност. Едва ли могат в момента да се предвидят всички възможни решения. Но чувам, че експертите имат предложения, имат аргументи за предлаганите решения и вместо да се караме, трябва да работим и да вървим напред. Днес все още може да няма готови алтернативни мощности,но съм убедена, че само след 5 г. картината ще бъде съвсем различна. Много зависи обаче от това кой ще бъде на кормилото на държавата.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Novini.bg