Д-р Меглена Плугчиева пред novini.bg: Към успеха не води асансьор, трябва да се ползва стълбата

Меглена Плугчиева е български дипломат и политик. Тя е била три пъти депутат в НС от БСП, зам.-министър на земеделието и горите, вицепремиер по евро фондовете и посланик в Германия, Швейцария, Лихтенщайн и Черна гора.

- Г-жо Плугчиева, има ли рационална формула за спасението на загиващото българско земеделие, според Вас?

- Аграрният сектор е стратегически за всяка една държава.

Заедно с м-р Дикме водех преговорния ни екип през 2001-2004 г. за присъединяването ни към ЕС и знам за каква специална програма става въпрос, когато говорим за общата политика в този сектор. За съжаление в годините след това не са оползотворени възможностите, които дава тя. Особено от 2018 г. насам, ситуацията в нашия аграрен сектор е изключително тежка. Много от производителите вече дори говорят само за оцеляване. Настъпиха големи трансформации в структурата на нашия аграрен сектор, като 85,5% от него е ангажиран с отглеждане на жито, царевица и слънчоглед, едва 10,7% са за плодове и зеленчуци, а останалите нищожни проценти са за други култури. Тази статистика показва тежката деформация на аграрния сектор. Нарушен е и баланса между растителната и животинската продукции. Голямото производство на зърнени култури не си кореспондира с все повече намаляващото на животинска продукция, а  се ориентира натам, където са сигурните пари от ЕС.

- Защо се получи така?

- Това се дължи на дефектите на общата европейска политика, при която плащането на субсидии на хектар обработваема земя е водещо. Затова големите наши производители в Добруджа получават големи субсидии по напълно законен принцип. Останалите подсектори, като плодове, зеленчуци и животновъдство са ощетени и  вземат по-малко и трябва да бъдат подпомагани  от националните бюджети. За съжаление у нас това не се прави. В зеленчукопроизводството липсват: финансово подпомагане, работна ръка, а и бе съсипано и поливното земеделие. Допълнителни усложнения доведе войната в Украйна. Т.г. например нямахме оранжерийно производство, защото разходите за енергийни източници рязко скочиха и стопаните не посмяха да рискуват. И така постепенно

от страна, която беше водещ износител на плодове и зеленчуци, днес сме абсолютен вносител. Това е трагично.

Вече има актуализирана европейска аграрна политика за 2023-2027 г. и всяка държава-членка представя свой стратегически план за развитие на сектора за този период. По внесения план в Брюксел трябва да получим малко над 8 милиарда лева за периода, като парите пак основно са предвидени за директни плащания на хектар - 4,4 млрд. и само 3,5 млрд. за развитие на селските райони, като пак са свити парите за плодове, зеленчуци, мляко, мед... .

- От кого зависи тази деформация да бъде поправена?

- От правителството, парламента и МЗХ, които трябва да проумеят, че продоволствената политика е ключова за всяка държава.

България има огромен капацитет за селскостопанско производство, както за самозадоволяване на нашия пазар, така и за износ. Това е нашият национален интерес.

Освен всичко останало ние вече трябва да мислим и за адаптация на сектора към климатичните промени, които вече са факт - суши, наводнения, природни катаклизми, които вече не са рядкост. Други държави създават сухоустойчиви сортове, правят преструктуриране на земеделието и т.н. А изискванията към производителите заради „зеления преход“ непрекъснато се повишават - те трябва да имат много щадяща техника за обработка, да не ползват хербициди, пестициди и прочие, което прави още по-скъпа и неконкурентоспособна нашата продукция, ако няма субсидии.

- Вие сте еколог, смятате ли, че протеста на българските миньори и енергетици е обоснован?

- Категорично смятам, че протестът им е основателен и се дължи на нарушения диалог между хората от сектор „Енергетика” и правителството от началото на 2022г., което в Плана за възстановяване поема свръх големи ангажименти за бързото затваряне на нашите топло-електроцентрали. Това не съответства на нашата енергийна реалност и нуждите на страната ни. Има и много силна социална компонента в тези процеси - в районите около Стара Загора, Перник и Кюстендил ще останат без работа над 20 000 души, а като се прибавят и семействата им - над 80 000 българи ще пострадат от тази необмислена постъпка.

- Заемала сте високи, отговорни обществени постове, имате ли обяснение защо българите през годините загубиха уважението си към властта, институциите, управлението?

- Това е болезнен въпрос. Едната страна на този проблем е, че той идва от промяната във възпитанието на всяко следващо поколение.

У нас има криворазбрано тълкуване на демокрацията, която предполага и задължения, не само права.

Поне две поколения свикнаха с реалност, в която цари беззаконие, анархия, липса на респект към който и каквото и да е. Вероятно и моето, по-старо поколение носи вина затова. Трябва да отчитаме и сериозното влошаване на качеството на политическия елит. Не може да се каже, че  той служи на народа. В парламента попадат много случайни хора, а това е изключително опасно.

- Не е ли така и в други държави?

- Наблюдавам тези процеси в цяла Европа и това е много тревожно. Негативните практики най-бързо се разпространяват, възприемат и заразяват всички. Бях посланик в Германия-2004-2008г., когато започнаха тези наченки в обществото -

който беше неспособен да се реализира в друга професия, се включваше в политиката.

Такива кадри нямат необходимите качества за добро управление. Това е негативна тенденция в Европа, която у нас е още по-засилена. Погледнете, има толкова министри, които като седнат в креслата, си въобразяват, че освен с власт, се обличат и с компетентност. Но не става така. Към успеха не води асансьор, трябва да се ползва стълбата.

- Преживяхте ли стрес като се върнахте от дипломатическата си работа в "бели" държави у нас?

- Признавам, че като се върнах, намирам негативна промяна в обществото ни, в държавната ни администрация. Младата генерация търси бърза реализация, добра платеност, но без да има компетентност , а това е много опасна тенденция.

- Как ни възприемат навън?

- Доста зле, дори и нашите партньори в ЕС. Ние не сме видими, не участваме, ние се държим като страна-кандидатка, която само безмълвно изпълнява. На Балканите също сринахме имиджа си, загубихме лидерски позиции.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Novini.bg

Последвайте канала на