Проф. Иван Илчев е преподавател в Историческия факултет на СУ „Св.Климент Охридски”, бивш ректор е на Алма матер.
- Проф. Илчев, войната в Украйна ли обостри драмата с Паметника на съветската армия /ПСА/ в нашето общество?
- Не смятам, че има драма, такава произвеждат хората, които си изкарват прехраната от раздухването на подобни истории. И преди паметници са се строили и са били разрушавани. Проблемът е, че наистина този въпрос се обостри след започването на войната в Украйна. Тя наложи и отделните общества на Стария континент и по света да се самоопределят. Слава на бога по-голямата част от държавите обявиха, че не приемат действията на Русия. Лично аз смятам, че мястото на този паметник е в музея. Сега слушам, че разни политици заявяват, че никой не бил питал народа дали да бута монумента. А те
могат ли да се позоват на народен вот за построяването на такъв паметник?!
Събирали са доброзорно „дарения” направо от заплатите на работещите тогава българи. Самият паметник от естетическа гледна точка, не е добър и според мен подавя пространството около себе си. Напълно погрешен е от историческа гледна точка, защото България не е била във война със СССР и не е била освободена от съюза, който от своя страна обявява война на страната ни.
- Не говорим ли все пак за паметник- символ на освобождението от германския фашизъм?
- Ако говорим за това, то СССР е само един от участниците в антихитлеристката коалиция, в която не бива да пренебрегваме и героичната съпротива на Великобритания. Както и огромната материална помощ от САЩ.
- Споменахте, че рушене на паметници е имало и преди. Откога е у нас този почин на поругаване на паметта?
- Нищо ново няма – това е обичайна практика за победителите от времето на древна Месопотамия насам. След Освобождението, например в България са разрушени десетки мюсюлмански паметници – мостове, минарета, джамии, чешми с посвещения и т.н.. След 9 септември 1944 година комунистите взривяват паметници. На връх Околчица тогава е имало един огромен кръст, правен 30-те години в памет на Ботев, който е взривен и заменен от петолъчка. В Дупница, родният град на моите родители, имаше огромен кръст в памет на загиналите войници от района по време на Балканската война. Той беше взривен от някой болен мозък, а сега го възстановиха. Така че традиции в рушенето на паметници имаме.
Самите руснаци, които сега протестират в София, на 12 април 1918 г. приемат декрет за унищожаването на паметниците на „царизма и неговите слуги“. Сред другите са унищожени монументите на Александър II „Освободител“ и генерал Скобелев - “белият генерал“, на Михаил Сусанин, вдъхновил операта на Глинка „Жизнь за царя“, че и текстът на либрето и смисъла на самата опера са променени; на героите от войната срещу Наполеон, а паметникът на династията Романова сдава паметник на героите на революцията. Нещо повече в дупките в основите на някои от тях са хвърлени телата на разстреляни „врагове на революцията“.
- Сриването на мавзолея на Георги Димитров до какъв резултат доведе, според вас?
- Самата идея да има такъв мавзолей смятам за твърде чужда на нашето мислене. Това е дива азиатска идея за съхраняване на тялото на даден вожд. Наследниците на Георги Димитров имаха право тялото на техния близък да бъде погребано нормално, съобразно с православните ни традиции. Лошото е, че музеят беше разрушен без преди това да има каквато и да е идея какво ще се прави на това място. То си е празно досега…
- Не може ли поне подземните тунели там да се използват?
- Доколкото знам от Тодор Чобанов, бивш зам.-кмет на София, те са неизползваеми. Не съм слизал долу, нямам представа, но ви цитирам неговото мнение. Разрушаването на музея навремето беше символен акт, но след това не направиха нищо на оголеното място. За кратко поставиха преди време някаква метална конструкция, която не беше приета добре от столичани и я премахнаха, но така и не обявиха архитектурен конкурс и т.н. за облагородяване на тази част.
- Има ли аналогия българското отношение към паметниците и изявите на някои нашенци, които ни срамят като се разписват по важни монументи в чужбина?
- Категорично съм против обобщенията. Простаци, неграмотни, полуграмотни има навсякъде по света. Като историк мога да кажа, че надписите по стените на килии, на колони и др. части в манастирите например са ценни исторически доказателства в нашата наука.
- Не мога да не ви попитам за вашето мнение по казуса РСМ – какво да е разумното поведение на нашата страна?
- Смятам, че беше подписан един непремислен договор с РСМ. В него са изказани благопожелания без срокове, конкретни ангажименти и няма никаква идея какво да се прави, ако РСМ откаже да изпълни условията по договора. Просто не са предвидени такива клаузи. Смятам, че всичко това е поредна голяма грешка на българската дипломация. Допреди 6-7 години имаше една устойчива ситуация в отношенията ни с Македония. На трябва да се има предвид, че там
повече от 100 години продължава изграждането на не българско самосъзнание под диктата на държавата им.
Това за няколко години няма да изчезне, трябва да се работи постепенно и планомерно. За съжаление нашата държава изобщо не работи в тази посока, а премиер, външен министър и президент само се пъчат с тържествени слова по повод на годишнини. Партии като ВМРО и др. пък по стара традиция само се заиграват с т.нар. македонски въпрос заради политическите си изгоди. Вижте как у нас от крайно десни до крайно леви партии си издигат Левски като идеал!
- Преди време нарекохте българските политици „нищожества”. Каква е вашата оценка за тях днес?
- По мое лично мнение, българските политици не са на съответното необходимо ниво.
„Старите вълци” изгризкват по-младите, а те от своя страна правят непремерени изказвания, с които дават повод затова.
Не одобрявам и президента Румен Радев, аз на три пъти отказвам да се присъединя към неговия инициативен комитет. Той навярно е много добър професионалист в своята област. Но за мен е симптоматично, че е военен, а за тях всички трябва да се движим по команди. Като пилот на изтребител е свикнал, когато каца да вижда само една писта пред себе си. Да, той има 66 на сто подкрепа и доверие от гласуващите българи, защото се нагласява към обществените настроения. Винаги е така в политиката. Онези, които се движат срещу обществените настроения, изпълнявайки програма, която смятат за правилна, не получават високо одобрение.
- В България доверието към политиката и политиците катастрофално пада от година на година. Възможно ли е това да се преодолее?
- По принцип у нас отдавна има нихилизъм и ниско доверие към политиците. Дори Бойко Борисов, който от 12 години печели избори, не получава повече от трийсетина на сто от гласовете на избирателите. След Освобождението са избирали народни представители в редица околии с по 5, 7 на сто и т.н., така че това нито е ново явление, нито е само при нас, а навсякъде по света.
Политиците губят доверие сред хората, за съжаление, защото избират да се доказват само с обещания.
Напоследък са много онези, които влизат напълно неподготвени в политиката, сякаш изтърсени от някъде. Нали помните как ни обясняваха, че една здравна министърка била „намерена” на един кръстопът и назначена на този важен държавен пост! Като нея има много кадри на важни обществени постове.
- На целия този фон, нужна ли е смяна на националния ни празник 3 март?
- Не. Нищо не пречи да се допълни към него и 24 май. Ще ви кажа нещо, с риск да се изложа пред вашите читатели – аз не правя голяма разлика между национален и официален празник. Зная, че юридически има такава отлика, но пък съм сигурен, че в съзнанието на 99 на сто от българите разлика няма. Вече имах повод да кажа, че е голяма глупост да се променя датата на нашия национален празник. Да сте чували за война за освобождение на кюрдите от Османската империя! Война има, когато някой е дал повод за нея. Цялото развитие на България без просветата, без националните революционери, без въстанията преди това, щеше да се стопира. Никой нямаше да си мръдне пръст за българите, ако те преди това не бяха заявили себе си.
Отричайки 3 март, се отричаме от нашето минало.
Всяка голяма държава като Русия има завоевателна политика, но защо не кажем, че 3 март е резултат от действията на българския народ. Ние не отдаваме достатъчно почит и уважение към паметта на българските опълченци. На ролята на десетките разузнавателни чети по време на Освободителната война. Всички тези хора са дали живота си, за да бъде България свободна.