От Националния център за парламентарни изследвания излязоха с резултати от проучване на националното самосъзнание. 86,5% от запитаните смятат, че националното самосъзнание може да бъде възпитано. Най-голяма национална гордост предизвикват историята и природата. Най-много хора се срамуват от политиците. Най-разпознаваемият начин за израз на патриотизъм за интервюираните е почитане на революционери. Най-малко разпознаваемите - купуването на български стоки, гласуването и плащането на данъци. Най-много избират за национален идеал достигането на стандарта на живот на най-богатите държави в ЕС.
Преходът е разочароващ за 2 пъти повече хора отколкото комунизма. А личностите, допринесли в най-голяма степен за развитието на България, според допитването, са Левски (38,5%), следван от Ботев и Симеон Велики.
Тодор Живков е определен за личността с най-голям принос от 6% от запитаните, след него се нареждат ханове, царе, както и всички будители през Възраждането, взети заедно. Бойко Борисов е посочен от 1,2% от хората, като изпреварва Бенковски. По-надолу е Соломон Паси, а последен с 0,6% е Григор Димитров.
"Приоритетите ни като че ли напоследък се преподредиха и разбирането ни за йерархичната структура на обществото и кое къде стои като ценности, като взаимоотношения, като посоки, взаимовръзки, сглобяване, много опростиха сложни системи, трупани с години, и се поддадохме на бързите обяснения, на консуматорското обяснение, на политиката".
Това коментира политологът Любомир Стефанов, преподавател в НБУ.
"Тодор Живков преди Хан Аспарух и след Иван Вазов сигнализира за един колосален проблем - дълбока функционална историческа неграмотност сред българите", отбеляза той.
Според него причината за това е и в образованието: "Образованието, което държи гърба изправен на национализма, патриотизма и българщината, е онова, което отсъства".
Политиците неумело се заиграват с теми като тази за националния празник, изказа мнението си Стефанов. Според него не са създали условия за наратив, който да е разбираем и да не е алтернативен: "Тук не става дума за алтернативни дати. Предпочитането на 24 май за национален празник няма да задраска 3 март и обратно. Тази грешна предпоставка излишно противопоставя българите и едва ли не ги кара да живеят в някакви апокалиптични моменти на или - или. Това е абсолютно вредно и излишно. Това е неправилен разказ и поднасяне на това защо едното би било по-подходящо от другото за национален празник, а не да бъде изтрито с гума от националния ни исторически календар".
За изказването на Вежди Рашидов за жертвите на домашно насилие, политологът коментира: "Може би е дошъл моментът българските политици да започнат да се държат като отговорни пред цялото общество. Първата стъпка - да се подава оставка от политическите постове като председател на Комисията по култура и ИК на ГЕРБ - добре, но очевидно това не е достатъчно точно в този момент. Може би Рашидов трябва да направи решителната крачка и да даде наистина пример".
Относно палатките, които ще "пазят" Паметника на Съветската армия да не бъде поруган, Стефанов подчерта, че това му прилича на начало на кампанията за местните избори. Той посочи, че паметникът просто ще бъде преместен в музей и който иска, може да отиде и "да му се радва".
ПП е разпознаваема политическа марка, докато ДБ и съставящите й части са опитни в провеждането на избори на местно ниво, коментира още политологът. По думите му ПП никога не са се явявали на местни избори и нямат структури и хора. Именно там е рискът - хората, които се асоциират по скоро с ДБ, да прередят листите, както стана в София на последните парламентарни избори, обясни той и заяви, че не изключва това да се сличи и сега на местните избори.
"Ако не успеят да си решат вътрешните противоречия и не могат да поддържат кандидатурата на Васил Терзиев до изборите, по скоро да го оставят да се оправя сам и все някак ще се справи, иначе по скоро ще му бъдат котва, която ще му попречи", препоръча Любомир Стефанов.