Има хора като земеделския производител с над 40 години практика и агроконсултант Красимир Кумчев, които и днес могат да опровергаят иначе правдивите писания на Константин Иречек като това, че сред българите „всеки иска да стане министър”…
Днес реших да се консултирам за пореден път с Краси, когото познавам отдавна и случайна го „уцелих” минути след срещата му с новия земеделски министър Кирил Вътев.
Кралят на ябълките, както наричат Краси Кумчев, ми сподели, че е отказал официално поста на заместник –министър, предложен му от новия министър.
Причината – нежелание от страна на производителя, отглеждал над 40 години ябълки и изкоренил градините си преди месеци, да се занимава с политика, да участва пряко в нея.
Впрочем, кой може да го вини, че не иска да поддържа една калпава система в селскостопанската политика, довела до затриването на много производства в този иначе важен, стратегически за оцеляването ни сектор.
Ябълки родно производство се търкалят по калдаръма на Стария град в Пловдив...
Години наред Красимир Кумчев алармира за кривиците в селското стопанство, поради което се извършват безконтролно много кражби от т.нар.”схемаджии”.
Земеделецът е убеден, че може да е полезен на сектора и без да сяда в топло министерско кресло. Неотдавна предложи на предходни управляващи в ресора методика за ограничаване на кражбите в земеделието. Сподели също, че
е готов да консултира при нужда министерския екип, но при положение, че дадат зелена светлина на неговото ноу-хау, за което се бори близо 10 години.
„Аз съм отдал целият си живот на нашето селско стопанство и твърдя убедено, че при наличието на плодородните ни земи, слънцето, което ни огрява, водите - трите фактора за добро развитие на селско стопанство, ние без субсидии можем да увеличаваме производството и да задоволим на 100-процента вътрешния си пазар, както и част да изнасяме”, е категоричен производителят, който след като изкорени ябълките си, защото търговците тук плащат повече на чуждите, отколкото на родните земеделци по стандартите на ЕС, запретна ръкави и заедно със синовете си продължава да работи и да отглежда зеленчуци в Златна Тракия.
„Преди вече 10 години патентовах методика за индивидуално разпределение на субсидиите в селското стопанство, политиците знаят за нея, одобряват я, но не я прилагат. Разговарял съм с представители от всички политически партии у нас, както и с много началници в министерствата.
Философията на моята методика е да ограничи кражбите и корупцията в селското стопанство.
Засега не виждам индикация за преодоляването на пороците в цялост в нашата икономика – продължава да се работи на парче, запушват се пробойни, но се отварят други, дават се пари на порции и се обещават права и привилегии на онези производители, които спорадично се вдигат на протести. Потушава се общественото напрежение, където възникне и така си я караме вече над 30 години. А аз, както казват моите приятели, съм като един Дон Кихот и се боря с вятърни мелници. Но не мога да публично да не споделям своята визия за развитие на селското ни стопанство. Тя е плод на знания и опит, натрупани през над 40-годишната ми дейност в земеделския отрасъл. Какво? Да я държа за себе си ли? Затова споделям, не спирам да говоря, те чуват, но не правят нищо.
Вече съм склонен наистина да вярвам, че не я приемат, защото тя не допуска кражби. Ако политиците ни имат нещо по-добро от нея, което да доведе до спиране на кражбите и увеличаване на българската продукция, то нека да го покажат и приложат.
Няма такова нещо.
Сега системата е направена така, че да издържаме едни хора в министерството, които нищо не разбират от земеделие, ама могат да пишат проекти и този порочен кръг от години се върти в една посока - невярната.
Твърдя убедено, че аграрна реформа може и трябва да се направи. Моето ноу- хау, което съм сигурен, че ни трябва, обаче явно плаши хората от властта, има един „недостатък”, че, ако се приложи, никой няма да може да краде. И затова вече близо две петилетки отлежава в прашни чекмеджета. А същевременно българите ядем скъпи, пластмасови плодове и зеленчуци и сме най-болната нация в Европа”.
Такива са професионалните коментари на човека, който от над 40 години изкарва своята и чужда прехрана на полето и в градините. Той не ламти за кратковременната измамна слава на заблудените, за които пак Иречек преди години написа : „България е с население 2 милиона души, което е разделено на три групи: бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри”.
Е, Краси Кумчев не е в тези групи и не му трябва, защото хората с респект и симпатия отдавна го номинираха като Краля на ябълките.
Какво повече му трябва на човек!?