Нима има нещо по-важно и обединяващо от каузата за земята и хляба ни!

Навръх националния ни исторически празник Съединението, избрах да поговорим за това има ли кауза, която днес може да ни сплоти, обедини и консолидира като нация и коя е тя. За мой събеседник избрах един човек, когото познавате от рубриката ни тук – Красимир Кумчев, известен земеделски производител, агроконсултант, изобщо човек, който ходи здраво по земята.
Красимир Кумчев има над 45 години професионален стаж като производител на полето. Неотдавна беше принуден да изкорени дългогодишните си ябълкови насаждания в Пловдивско, заради недалновидната аграрна политика в този сектор, която доведе до масов фалит на много плодни градини у нас. Преди над 15 години Краси Кумчев патентова методика за индивидуално разпределение на субсидиите в селското стопанство, която цели да ограничи кражбите и корупцията в селското стопанство.  На онова, което имаме като политици обаче хич не им дреме и не се напъват да правят каквото и да е в полза на хората и това не е голословно твърдение, а самата истина. 
Ето какво казва експертът по темата:

Сн. личен архив

„ Консолидацията на едно общество трябва да се гради около ценности и каузи, които да обединяват народа ни.

От дете съм на полето, свързан съм със земята ни и я боготворя. Преди 40 години за една година в Пловдивска област се прибираха 137 различни култури – това е уникално. Потенциалът на плодородна Тракия в нашия район, който е близо 6000 кв.км., е още по-голям и може повече. Не зная дали има световен аналог на това наше богатство и изобилие, от което може да се произвежда храна, но вероятно няма.

Стара планина ни пази от студените въздушни маси, Родопа ни пази от нахлуването на големи горещини – имаме скъпоценни природни и климатични дадености и е престъпление, че политиците ни не умеят да консолидират една успешна, ефективна политика около храната и земята.

Знаете, че отдавна имам свой план за развитието на земеделието и съм се срещал с всички политически представители в годините назад.

Храната е нещо, без което не можем и не случайно се казва, че никой не е по-голям от хляба си. Смятам, че,

ако ние заложим на това да произвеждаме повече храна, България може да тръгне и да върви напред.

Имаме чудесни условия и за туризъм, притежаваме богат набор от минерални извори, изобилие от билки, чудесна природа, климат и плодородна земя.

Но за съжаление от години насам родните политици не успяват да направят успешна за страната ни политика от всички тези дадености. Говорим за политика, която засяга всеки един българин без изключение и обуславя здравето на народа ни.

Но както се вижда нищо от това не се прави.

80 на сто от храната ни сега е внос. Няма консолидация на нацията ни около никаква кауза.

По този повод ще дам един пример: преди 20-тина дни организирах  благотворителен конкурс за продажбата на уникален сорт японски пъпеш „Юбари”, който сам отгледах.  Пъпешът носи името на японски град и производството му там дава заетост и осигурява 90 на сто от икономиката на региона им. Парите от търга за отгледания от мен пъпеш отиват за създаването на скулптурна пластика „Фонтанът с ябълката” – стара моя идея, която цели да изобрази плодородието на Тракийската долина и факта, че Пловдив е най-старият жив град в Европа, а причина затова, според мен, е плодородието на Тракийското поле.

Набраха се доволно средства от проведения търг, участниците в него бяха категорични, че са се отзовали, защото им е харесала идеята, каузата, че плодородието е първопричина за съществуването на града ни векове наред.

Паметник на българската земя – това е, а къде в България има такъв?!

Когато каузата е за добро, хората се отзовават и са съпричастни.

България има дадености, остава те да бъдат дефинирани в обща политика с приоритет на селското стопанство, за да си оздравим държавата.

Преди време бях изненадан от постиженията в Уругвай, където нямат географски и природни дадености като нас. Но там успяват да си изградят правилна политика от това, което имат и да извличат принадена стойност от него.

Ние тук пък имаме всичко и накрая нищо. В България през последните години се наспориха „много вожд”, а „индианците” стават все по-малко. Погледнете,

всички се напъват да стават политици, но са некадърни да създадат национални цели и правилни политики.

Партийците не се стремят да ни обединяват нас, българските граждани, а точно обратното – те правят всичко възможно да разделят и противопоставят хората едни срещу други. Докога така?

Няма нищо по-важно от това народът да бъде обединен зад каузата за земята и хляба ни и ако политиците не успеят затова да сплотят българите, значи не стават за никакви водачи.
 

Последвайте канала на