Къде и как в българските училища почитат Денят на светите братя Кирил и Методий 24-ти май, националният празник на славянската книжовност и култура у нас? Защо проучванията сочат, че нашите деца четат, но повечето не разбират прочетеното и не могат да извличат прагматична полза от това? Отговаря ли образователната система на потребностите на съвременните подрастващи?
Разговарям с популярния дългогодишен училищен психолог и семеен терапевт Иван Игов.
В малките градове и села продължават да правят нещо като манифестация на 24 май, учениците се събират в училището, правят шествие под звуците на тържествена музика и подържат традицията от преди много години. На други места протича съвсем формално. Но навсякъде децата купуват цветя и ги поднасят на своите учители.
Функционалната неграмотност на психологически език означава, че децата прочитат съдържанието, но не разбират смисъла, сочат наши и международни изследвания. Дали обаче нашите четат повече от другите, аз не мога да твърдя, но съм сигурен, че в началният курс четат, а по-късно намаляват, освен, ако не става въпрос за социалните мрежи и интернет.
И преди, и сега обаче има деца, които обичат книгите и такива, които не се задържат над тях.
В метрото примерно аз лично виждам всеки ден млади хора, които четат книги. Но, разбира се, има и много, които не изпускат телефоните си от ръка и четат само в тях.
Поколенията се сменят, сега се говори вече за "поколение алфа"/след 2010г./. Преди се отнасях по-несериозно по въпроса, че се променя архетипа на обществото, включително се изменят и нагласите на младото поколение. Това наистина се случва и различията са факт. Децата на виртуалния свят, онези от предишното поколение Зет/след 1990/ вече навлизат в бизнес средите и се оказва, че не са по-различни от предишните, които правят кариера. Какво ще стане обаче със следващите от поколението Алфа, предстои да разберем, защото те още са в началното училище. Но те от детските колички почти растат с телефоните и таблетите. Всичко това навежда на неизбежния извод, че образователната ни система трябва много бързо да реагира и да се промени. Материалът в нея се преподава по абстрактно логичен начин и детето трябва да търси логическите връзки, за да може да ги свърже и с други знания, за да ги прилага в реалността.
Но младите поколения вече учат по различен начин
- чрез възприемане на визуални и говорни елементи от действителността и като пъзел ги подреждат и получават онези знания, които са им необходими да се справят в своята собствена реалност. Така те трупат информация.
За съжаление образователната ни система не отговаря не техните очаквания и затова са нужни бързи промени в нея. Добър пример в това отношение е Финландия, където класно- урочната система вече се заменя от строй на правене на проекти, търсене на решения, няма отделни предмети. Например ако ти имаш проект за пътуване до съседна държава, започваш да учиш география, математика и всичко необходимо. Това се прави под ръководството на учители със специална насоченост към всяка отделна задача и това може да става много по-бързо и по-ефективно.
На този 24 май ние всички трябва да си кажем, че реформата в образователната система е задължителна.
Колкото и да се караме за всякакви други неща, трябва да се обединим и поставим на първо място образованието. Ако не го променим, децата ще отхвърлят цялата система, ще започнат да ходят с още по-голямо нежелание на училище, особено по-големите и тогава за съжаление, ще загубим всички духовни ценности, които като народ и нация наистина притежаваме. Писмеността и културата не са статични елементи, които не помръдват през времето. Те се развиват, според потребностите на всяко следващо поколение.