Дали огромната трагедия, сполетяла хората в Турция и Сирия, ще накара всички останали да се смирят, да осмислят ценностите в краткия човешки живот!?
Такива мисли ме занимават от вчера, когато световните медии оповестиха за разрушителното природно бедствие.
Вероятно хиляди деца от разрушените райони ще трябва преждевременно да пораснат след видяното, след преживения ужас и тежките загуби.
А има ли нещо по-тъжно от състарени деца?!
Тези дни стана ясно, че българите много държат и уважават южните си комшии и веднага се отзоваха на помощ на пострадалите. Спасителни отряди, помощи и консумативи пратиха и други държави. Жестове на съпричастност и благотворителност наводниха публичното пространство.
Човек подсъзнателно си задава много въпроси, свързани с надмощието на природата над човека. Всъщност най-голямата глупост на цивилизацията вероятно е, че създаде илюзията, че човекът би могъл да е по-могъщ от природата.
Бедствията в Турция и Сирия за пореден път доказаха, че никой не е по-могъщ от нея.
Същевременно, както знаем, на километри от нас се води братоубийствена война, подклаждана от войнолюбиви безумци.
Не е ли тъжно, че човекът може да носи толкова разрушение в себе си?!
Ето как коментира ситуацията сириецът Дахер Ламот, който живее и работи за голяма международна фирма със седалище у нас:
"Ситуацията в северозападна Сирия е доста тежка.
Някои градове буквално са сринати изцяло, почти нищо не е останало от тях. Градове като Сармада, Джандерис и Харем (от видеото) са сринати до основи. В Алепо са се срутили около 90 сгради.
Отслабените конструкции след войната и стари сгради на стотици години стават лесна плячка на постоянните трусове (над 40 досега).
Сирийските власти съобщават за 500 загинали, а от бунтовническите райони се споменават за 700, което прави над 1200 жертви.
Поради наложените санкции и ембарго е невъзможно да се пратят пари на роднини по банков път, на нито една банка в Европа не й е позволено да работи със Сирия. Сирийските граждани без друго гражданство дори не могат да си отворят сметки.
ЕС и САЩ забраняват вкарването на множество лекарства, медикаменти, техника, дори превързочни материали в Сирия, налагат наказания на всеки, който го направи.
САЩ е окупирала територията с петролните находища и жито, и сега масово сирийците измръзват от студ, нямат хляб, хиляди са останали без покрив след земетресението. На някои места има ток само по 2 часа на ден.
След всичката мъка, болка, разрушения сега идва и това, хорага са отчаяни до крайна степен. На всичкото отгоре се случи в непоносимо студено време, 4 часа сутрин.
Десетки мили притеснени хора от България и други места ме питаха днес как могат да помогнат, за което много съм благодарен, тук е пълно с добри хорица, но честно казано идея си нямам как да стане без да нарушите европейските разпоредби. От години ни е трудно да пратим дори долар на роднините ни в Сирия. Видях доста отворени сметки от Германия, Франция, Русия, но не знам произхода им и не мога да препоръчвам непроверени пътища.
Помощи за Сирия са пристигнали чрез самолети от Русия, Иран, Ирак, ОАЕ и Индия. Крайно време е европейските лидери вместо само да говорят за да излъчват фалшиви добродетели, да махнат поне санкциите, за да може други държави да помагат. Тези санкции убиват повече хора и от земетресението. Послушайте обикновените честни европейци.
Съжалявам за критиките, но това е вече нечовешко. Поне за първи път чувам топли думи от двете сирийски страни, за първи път от началото на войната. Най-накрая всички си спомниха, че са хора, а не кукли на конци, дърпани от чужди кукловоди."
Коментарът на Борис Марков е за Турция:
"В Македония ни мразят. Ама така ни мразят, както само българин може да мрази друг българин. Стрелят по нас. В Сърбия маалко по-малко. Румънците не ни обичат, тъпят ни. Гърците, нищо че са се качвали по баирите да гледат как светва уличното осветление в България, непозната за тях екстра в края на 70-те, сега ни броят за втора ръка хора. Обиждат се помежду си на “българи”, тези от Атина, така казват на тези, от северната част на страната.
Имаме само един съсед, който ще те посрещне с “комшу”, който ще те обслужи любезно и без задни мисли. Имаме само един съсед, който ни третира като приятел. Съсед искащ търговийката да върви, не се мери с нас и иска всички да сме добре, и ние, и те. Турция е този съсед. Там можеш да си спокоен, че си българин, а за тях е удоволствие да те заговорят на български. Използват всичките десет думи, които знаят и го правят за твоя кеф.
Тази държава в момента страда. Там има бедствие. И няма никакво място за политика, ако искаме да ни уважават, сега трябва да покажем подкрепа и състрадание. Състрадание към единственият съсед, който без значение политиката между държавите, на обикновено битово ниво, ни уважава.
Ако сме хора и ако сме нация със самочувствие, длъжни сме."
/В мрежата се появиха твърдения, че снимката се споделя с цел набиране на благотворителни средства по време на природни бедстия сега и преди/.
Но преди всичко смятам, че е крайно време като човеци да се смирим. Защото смирението е любов, отричане на егоизма и егоцентризма у нас и носи успокение...