Преди година принудително властово решение сля в едно белодробната болница "Св. София" и болница "Св. Иван Рилски". Първата с над милион задължения, втората – печелеща, защото от години е добре управлявана от д-р Дечо Дечев, който изнервен от неоправиите в здравеопазването поиска да напусне, но за радост днес здравният министър Асен Меджидиев го възпря.
Служителите на болницата скочиха в защита на своя шеф, така както го направиха и преди десетина години, когато д-р Дечев пак беше на мушката на поредното управление в болния здравен сектор. Сега от витиеватите обяснения става ясно, че е решил да хвърли оставка заради отказа на здравното ведомство да подкрепи негови важни и принципни предложения.
„Белодробната болница имаше милион и половина лева просрочени задължения и двойно повече, които не бяха в просрочие”, поясни пред медии д-р Дечев и каза още, че борчовете са били покрити от „Св.Иван Рилски” и пак са останали на печалба от близо 4 млн.лева.
За пореден, но този път неговите думи ме подсещат да задам пак въпросите:
Как така едни обществени лечебни заведения се управляват добре и печелят, а други постоянно се жалват и просят пари?!
Защо в България по Конституция здравеопазването е безплатно, а всъщност сме сред първенците по даване на пари за здраве – веднъж през бюджета, втори път на ръка за щяло и нещяло. Изглежда безплатното здравеопазване и образование фигурират само в Конституцията.
Защо на места има кметове, които милеят за селищата, в които властват и други, които си гледат само собствения келепир и нехаят за общото, в резултат на което България се напълни с призрачни села и градове?
Според мен всичко опира до кадрите. Свестните и читавите се справят с поверената им власт и доверие и освен бюджетните пари успяват да намерят и други начини за финансиране.
Нефелните гледат само да облагодетелстват себе си и родата си, да ударят келепира.
Не е тайна, че на ръководни позиции в обществените структури навсякъде у нас назначават предимно партийни креатури. В по-новото време пращат такива и в чужбина на скъпо платени длъжности.
В това шуробаджанашко кадруване се крие една от причините за порочнто състояние на институциите, болниците, кметствата, общините. Там свестните, които са единици, носят на гърба си нефелните, които са мнозинство, за съжаление.