Кристиян Шкварек е един от младите представители на групата на Европейските Консерватори и Реформисти в България. Коментарът му е по повод на зверски пребития македонски българин Християн в Охрид. Македонският външен министър Буяр Османи осъди остро нападението над Християн Пендиков.
"Тази стъклена сграда зад гърба ми на ъгъла на Раковска е моя месторабота от 2019-та. И по-точно в нея през 2019-та открих офиса на представителството на Европейските Консерватори и Реформисти. В съседство, два етажа по-долу се помещава представителството на Европейската Комисия. Онази институция, която оказа колосален натиск върху държавата ни за вдигане на ветото към Скопие, и която уж щеше да гарантира правата на сънародниците ни там.
Днес слязох от офиса си, за да се включа в протеста, организиран пред него и насочен към същата тази Европейска Комисия. Която - да си го кажем в прав текст, ни излъга.
Протест, организиран в знак на съпричастност с младия македонски българин, зверски пребит в Охрид заради това, че не се срами от произхода си.
За съжаление нито един друг колега от която и да било от европейските институции, представени в сградата, не се присъедини към нас. Въпреки, че всеки един от тях можеше да е на мястото на Християн от Охрид.
А тъкмо ние, хората с някакъв директен досег до европейските институции би следвало да сме основен инструмент за защита интересите на държавата ни на европейско ниво. Точно така действат служителите на европейските институции от всички други националности. На хартия се води, че работят за конкретната институция, "за общата европейска идея", а де факто работят само и единствено за интереса на собствената си държава на европейско равнище. Това е общоприет факт в кулоарите на всички европейски институции.
Приказките за "общата кауза" в ЕС са фантазия.
Видял съм с очите си, че всеки народ ползва кадрите си в различните институции с цел да прокарва собствените си, национални интереси.
И успяват да го правят. Така, вярвам, би следвало да разсъждаваме и ние, българите в тези институции, без значение дали сме представители на партии в ЕП като мен, бъгларските съдии в Люксембург или българите в администрацията на ЕК.
Тъкмо затова, отвъд протестните действия, българските представители към ЕКР вече взехме и институционални такива.
Изпратени са официални сигнали до Европейската комисия, Европейския парламент и Съдът на Европейския съюз
от евродепутата Ангел Джамбазки, включително с настояване процесите по започване на преговори за членство между Северна Македония и Европейския съюз да бъдат прекратени.
Каквото и да се случва, за мен ще продължава да бъде напълно непонятно защо от всички европейски народи тъкмо ние най-малко, най-рядко и най-вяло отстояваме интереса си на европейско равнище. Нашите сънародници по тези институции като че ли се "асимилират" най-бързо, губят всякаква предишна идентичност и дори нарочно се опитват да се абстрахират от произхода си, с цел да избият някакъв комплекс за малоценност. Да "се впишат", да ги приемат "за европейци".
Никой от другите не прави това. Най-отявлено европейските народи като холандците и германците, например, най-нахално и открито ползват всеки възможен лост и служител, за да защитят собствения си държавен интерес. Крайно време е да се еманципираме от мисленето на "тъмен, балкански субект" някъде в периферията и да започнем да правим същото като тях - умело, макиавелистки и "по европейски" - с техните инструменти и техните практики, да "дърпаме чергата" към онова, което е от полза на първо място за България.
*Заглавието е на редактора