Защо всички партии са в доброволна изолация и отказват да работят едни с други в коалиция, каквато е волята на гласувалите българи, изпратили различни партии в парламента? Докъде ще доведе това противопоставяне и липсата на диалог? Има ли изход от създадения Параграф 22 в политиката ни през последните 3 години?
По тези теми поканих за коментар политолога Димитър Ганев от „Тренд”:
Партиите не са склонни на коалиции, защото подобно обединение ще им коства висока политическа цена.
В последните месеци дискутираните варианти за кабинети са най-общо два. Първият е стъпилият на евроатлантическа основа - ГЕРБ, ПП и ДБ. При такава конфигурация обаче ПП ще плати висока политическа цена, защото в последните месеци се позиционира като партия бореща се основно срещу връщането на ГЕРБ във властта. Ако влезе в коалиция с тях, то на следващия ден 2/3 от нейните избиратели ще я напуснат. Ето защо ПП не желаят да плащат тази цена.
Вторият вариант е ГЕРБ-БСП-ДПС, т.нар. „хартиена коалиция”. И той е неприемлив, но в този формат за ГЕРБ, защото политическата цена за една такава непопулярна коалиция няма да се възприеме добре от привържениците на партията на Борисов, както и от цялото общество. ГЕРБ от своя страна не желае да плаща подобна висока политическа цена.
Това е политическата логика, през която минава липсата на възможност за съставяне на коалиция.
Но има един фактор, който кара партиите да са още по-резервирани към плащането на каквато и да е цена – местните избори.
Никой не желае да я плаща, защото това би му коствало доброто представяне на предстоящия местен вот, който по същество е най-важният за партиите, защото им дава фундамент на властта за 4 години напред.
Най-вероятният сценарий при едни следващи избори е продължаващ спад на избирателната активност.
Все повече хора ще се дистанцират от политическия процес и все по-трудно ще си намират за кого да гласуват.
Като нищо може да осъмнем с още по-ниска избирателна активност от рекордно ниската, която имахме тази година.
От това ще произлязат две ясни политически следствия: нелегитимен парламент, избран от 2-2,5 млн.души. Ако половината от така избрани народни представители си стинат ръцете и направят мнозинство след подобни избори, зад кабинета реално ще са около 1-1.2 млн. гласували граждани. Колко легитимно и стабилно може да е такова правителство? На каква устойчива обществена основа може да стъпи?
Изходът от създалата се политическа ситуация през последните 2 години е политическите лидери да се държат малко по-отговорно и да поставят на маса няколко ясни приоритета, които да бъдат изпълнени от едно редовно правителство с ограничен мандат. Така партиите ще платят общо някаква политическа цена. Няма друг начин. Всички приказки за смяна на модела на политическата система у нас и прочее, са кьорфишеци. В рамките на този модел и на тази партийна система трябва да се излезе от кризата, стига воля затова да имат партийните лидери.