Кога България ще има правителство? На куково лято, на върба в сряда или когато цъфнат налъмите!

Неразбираемо за здравомислието е например съчетанието от взаимно противоречащи си фрази като

От нарцистичните си заблуди, те не излизат и след ясни изборни резултати, постигнати чрез машинно гласуване на последния вот.

Продължилите с часове партийни изявления не ни казаха нищо, абсолютно нищо ново. Познатите до болка взаимни обвинения на едни към други депутати, пак бяха повторени с непристорена злоба и непоносимост и днес.

С какво могат да обогатят човека и държавата подобни теснопартийни речитативи? Точно с нищо. Едните обвиняват и викат на другите, че са крадци и измамници, а те пък им отговарят със същото.

Що за орис е това – да искаме, ама да нямаме желание?!

Който от трите израза за безнадеждност, означаващ никога, да изберете, все ще е верен. С такова усещане ни оставиха народните представители след яловите си изказвания днес, след като отхвърлиха предложеният проектосъстав на кабинет от първата по изборен резултат коалиция ГЕРБ-СДС.

Знам, че никак не е оптимистично, но наистина не виждам никаква възможност за съставяне на кабинет в рамките на този парламент от тук насетне. Още по-тъжно и безнадеждно е, че не съзирам друга светлина в тунела, освен тази от насрещния влак, т.е. и на следващи избори през март, резултатите ще са пак като сегашните. Независимо дали гласуваме с хартия или с машини. Впрочем дни наред депутатите се дърляха и затова, без да им светне, че по-важният проблем е да върнат хората към гласуването, защото изборната активност пада от вот на вот и това ще продължи. Като едни глупаци /по определението на Айнщайн/, ще продължаваме да правим едно и също, но ще се надяваме на различни резултати.

Нещо като циганина дето викал „искам, ама нямам желание”. Цялата им работа на нашите политици в съвремието ни е такава – искат и срещу корупцията да се борят, ама не пожелават, когато им се дава възможност. Едно казват пред камерите, микрофоните и на площада, друго вършат, когато попаднат във властта.