Със своя резолюция, приета на 22 декември 1992 година, Генералната асамблея на ООН обявява днешната дата, 17 октомври, за Международен ден за изкореняване на бедността и призовава всички държави да насочат усилията си към това.
На 17 октомври 1987 година повече от 100 хиляди души се събират на площад „Трокадеро” в Париж, където през 1948 година е подписана Всеобщата декларация за правата на човека, за да отдадат чест в памет на жертвите на крайна нищета, насилието и глада.
За наше огромно съжаление, по данни на Евростат България продължава да е най-бедната държава сред страните членки на ЕС. Защо се случва така и само криминалният преход ли е виновен за незавидното положение на повечето българите 17 години след членството ни в евросъюза? Възможно ли е да се бори бедността с труд в страната с най-много работещи безработни? Навръх Международния ден за изкореняване на бедността, разговарям с финансовия експерт и доктор на икономическите науки доц. Мика Зайкова, която е и дългогодишен синдикален общественик. Тя бе депутат в съставите на 45-то и 46-то Народно събрание от квотата на ИТН.
Бедността се гони преди всичко чрез труд, образование и добра здравно-осигурителна система, за да има здрави хора, които да работят.
Най-голямата ни трагедия в съвремието, е наистина, че сме най-бедната държава в ЕС. По официални данни за 2021 г. у нас над 1,5 млн.души мизерстват, което е около и над 2 на сто от живеещите тук. Отчайващо е обаче, че няма реални шансове това положение да се подобри, защото инфлацията расте, а тя е бич за икономиката.
В България над 30 години политическата класа се мъчи всячески да опростачи нацията с лоша образователна система.
За мен най-важни са децата, защото те са бъдещето на България. Не може да излизат от гимназията неграмотни, а това се случва. И според мен е най-важният проблем в съвременното ни общество.
В страната ни хората с минимална пенсия са близо 1 милион души, т.е. половината от всички пенсионери. Работещите бедни, които официално получават минимална работна заплата, са над 640 000 души и е важно да се знае, че в джобовете им не влизат месечно по 710 лв., колкото е най-ниското възнаграждение за 8 часов работен ден. Те получават реално по 530 лв. на месец, защото в нашата страна всичко е сбъркано.
С определения официален минимум от 504 лв. пък живеят не 1,5 милиона българи, а много повече.
Вярно е, че безработицата у нас е ниска, ама също така е истина, че доходите ни са най-ниски и направо мизерни. В съседни нам държави като Гърция и Румъния например минималните доходи са в пъти по-високи от тези у нас. Между средното ниво на доходи в Европа, и средното в България, има пъти разлика.
Ние сме първенци на Стария континент и по неравенство между бедни и богати в доходите, което при нас е 8 пъти, а в останалите държави-членки само 3 пъти.
Инфлацията в България е една от най-високите в ЕС.
Ако погледнем в малката кошница - онова, което пазаруват бедните, ще установим, че инфлацията удря и 40% при някои от най-често купуваните 10 продукти. 7 от тях българинът вече не може да си ги позволи. Не говорим за едрите покупки.
Политиците ни продъниха ушите, че са вдигнали пенсиите. Простите сметки обаче показват, че на най-бедните хора са вдигнали пенсиите с по 1 лев на ден. Въобще никакво увеличени няма за получаващите най-ниски пенсии. Най-богатите пенсионери ще вземат с по 5 лв. повече на ден, колкото за две кофички кисело мляко и половин хляб. Това е просто безобразие.
Хората у нас наистина са много бедни, а България все повече обеднява. Това се дължи на неправилно водени политики над 30 години - от А до Я все погрешни стратегии през всичките тези години. Общото между политиците през това време е, че на всички тях въобще не им пука за хората. Нито една обществена система не работи нормално - образователна, здравна, социална...
Средната продължителност на живота на българина е близо 71 години. Всяка година увеличаваме пенсионната възраст с по два месеца и скоро ще стигне до 70 годишна възраст. Е, как хората да се осигуряват за пенсии като са наясно, че няма да ги вземат и по 1 година?! Това е просто ужасно!
На целия този мрачен, но реален фон, се дабовя и корупцията, която има огромни размери по нашите географски ширини. За всичко това вина носят политиците и свързаните с тях структури, които станаха много богати през изтеклите години. Но тяхното богатство не се връща като инвестиция в нашата икономика, а си е само за самите тях и семействата им.
Години наред ние сами си разрушаваме държавата и не ни е виновен никой отвън - нито ЕС, нито други. Вижте ги и днес, в най-бедната държава те не говорят за този огромен проблем, а от сутринта си показват пред народа срамотното безсмислено его и дрънкат кой с кого нямал да коалира!