Общината разреши на „Възраждане“ протест пред парламента. Предпоставка за ескалация?

Протестите срещу опитите на новото мнозинство в парламента да прави преврат и да счупи новата надежда за европейско бъдеще бяха насрочени и като дата, и като място още през миналата седмица, когато се внесе искането за оставка на председателя на парламента Никола Минчев. 

Знаеше се, че в деня на гласуването на вота на недоверие пред парламента ще се съберат български граждани, недоволни от опитите на опозицията да разбие управлението по време на криза. 

Притеснени от това решение на българския народ, някои политици, като например Костадин Костадинов от „Възраждане“, видяха решение в познатия и добре изпитан метод – контра-протест. 

Със „съдействието“ на Столична община, която е дала зелената светлина за провеждането на въпросния контра-протест, въпреки големия обществен дебат, въпреки предварително публично заявеното намерение на гражданите, се стига до положение две групи на крайно разединени позиции, да се изправят една срещу друга. 

Някои от участниците в протести на „Възраждане“ в миналото са демонстрирали силна агресивност, както когато се сблъскаха с полицията януари месец, опитвайки да нахлуят в парламента. Техни симпатизанти влязоха в сблъсъци с полицията и на 11 май, когато поведоха шествие до Столична община. 

Интересно е, че именно кабинетът на столичния кмет беше щурмуван от вишка, платена от „Възраждане“, а малко по-късно се стигна и до сблъсъци с органите на реда пак около шествието, насочено срещу общината. 

Въпреки всичко, „уроците“ изглеждат ненаучени и се дава поле за изява на доказано агресивни сбирки на хора, силно наподобяващи поведението на агитки. 

Трудно е да се долови логика в изправянето на две силно противоположни групи, едната от които е изявено агресивна. 

Мярката, която ще се предприеме, е те да бъдат разделени – едните от едната страна, другите – от другата. Какво ще ги пази преди и след официалните часове на протестите, как ще се разотидат, без да се срещнат, полицията ще ги изпраща по домовете ли, до всекиго ще има по един униформен ли? – не е ясно. 

Междувременно, от общината съобщиха, че не две, а 11 уведомления са подадени за провеждане на протести на площад „Народно събрание“. 

Ето какво гласи съобщението: 

„11 уведомления за провеждане на протести на пл. „Народно събрание“ в периода 21-23 юни са получени в Столична община съгласно изискванията на Закона за събранията, митингите и манифестациите. 5 от уведомленията са подадени от сдружения и политически партии – това са политическа партия движение „Да България“, партия „Възраждане“, Българско национално движение ВМРО, сдружение „Толерантност“ и национално движение „Хан Кубрат“, а останалите 6 са подадени от различни физически лица.

Заявените цели на протестните мероприятия са: срещу смяната на Никола Минчев; в подкрепа на правителството на Кирил Петков; против кабинета на Кирил Петков и искане на оставката на правителството; за европейска България без мафия; срещу високите цени на горивата; за компенсации за високите цени на енергоносителите; защита на българския национален интерес в Македония“.

Че определени групи се опитват да яхнат вълната, е ясно. Че други се опитват да сплашват протестиращи, също е ясно. Но защо полицията трябва да се използва за щит? Да се рискува животът и здравето на служителите? Да се пилее ресурс? Защо трябва да се поемат ненужни рискове? Не остава ли съмнение, че се цели някоя от групите контра-протестиращи да бъде подпомогната? 

А в съобщение до медиите самият Костадинов използва думите „гражданска война“ и по-конкретно: „Костадинов:  Подготвят ни за гражданска война“. Нататък продължава със сравнение с Майдана в Украйна (!!!), говори със „силни“ сравнения и епитети: „убийствена политика“; „…почти всеки българин е обзет от притеснения за своето физическо оцеляване. Прекарахме няколко месеца в страх дали няма да ни въвлекат официално  в конвенционална война…“, „Всява се разделение, а водещият му физически изразител са платени провокатори…“

За последното вероятно е прав, макар и адресатът да е друг…

Но още оттук се вижда какъв тон е зададен и каква реторика какво цели да подклажда.