Нашата образователна система е насочена изцяло към младите хора, а демографската ситуация изисква тя да се обърне и към по-възрастното население - училищата и университетите да предлагат образователни услуги за възрастни. Това заявиха председателят на Балканския институт по труда и социалната политика Иван Нейков и Йордан Димитров от института на кръгла маса "Демографски перспективи на Североизточен регион".
Форумът е организиран от Министерство на труда и социалната политика, Института по философия и социология към Българската академия на науките и Балканския институт по труда и социалната политика.
През следващите 20-30 години българските работодатели ще работят с все повече възрастни хора. Ако през 2000 година 100 души, които излизат от пазара на труда, се заместваха от около 130, които навлизаха, в момента 100 души възрастни излизат като активна работна сила, но се заместват едва от 70, посочи Иван Нейков, цитиран от БТА.
По думите на Йордан Димитров, работната сила над определена възраст среща по-големи трудности към адаптирането към зеления преход и дигитализацията, а това са промените, които очакваме да доведат до по-добър стандарт на живот и конкурентоспособна икономика. Затова, според експертите, е необходимо да се инвестира в човешкия капитал, включително и във възрастното население. Хората трябва да подновяват своите знания и умения на определени периоди от трудовия си живот, допълни Димитров.
От Балканския институт по труда и социалната политика предлагат още да се създаде нов осигурителен /застрахователен риск – дългосрочна грижа. Това може да стане по линия на общественото или частно осигуряване. Трябва да се задели ресурс, с който да се финансира помощ по домовете, различни интегрирани социални и здравни услуги, услуги за поддържане на социалната активност на възрастното население, смятат експертите. Ще бъдат създадени и нови работни места, доставчиците ще бъдат стимулирани да предоставят услуги, от които възрастните се нуждаят.
Застаряването на населението предполага и адаптиране на работното място, трудовите процеси и трудовото законодателство, смятат от Балканския институт по труда и социалната политика. Работното време, комбинацията между личен и професионален живот би трябвало да са различни при млад и при възрастен работник, посочиха експертите. Те смятат, че дебатите се водят приоритетно за увеличаване на пенсионната възраст, а може да са в посока доброволното оставане по-дълго на пазара на труда и създаване на условия възрастните сами да го поискат.
Друг резерв на труда са хората с увреждания. В България има около 100-120 хиляди хора с увреждания, които никога не са стъпвали на пазара на труда - нито като безработни, нито като икономически активни, заради политиките към тях, посочи Йордан Димитров. По думите на експерта, поне 60-80 хиляди от тях могат да бъдат активирани, като така не само те ще се чувстват по-пълноценни, но ще допринесат и за икономиката. Експертите смятат, че трябва да се привлекат и майките на деца до три години, тъй като чрез дългото майчинство те губят трудови навици и често изпадат от пазара на труда. В същото време, според Иван Нейков, дългото майчинство в годините не се е оказало работеща мярка за увеличаване на раждаемостта.
От Балканския институт по труда и социалната политика смятат, че трябва да се насърчава дистанционната работа, защото така могат да разрешат част от демографските проблеми – млади хора се завръщат по родните места и, живеейки в по-благоприятна атмосфера, имат достъп до по-големите пазари на труда – София, Пловдив или чужбина. Нашите фирми също могат да търсят работна сила, която живее извън страната и това да допринесе за попълване на заявената от работодателите нужда от около 200 хил. работници.
Според Иван Нейков, вече 30 години предлагаме едни и същи инструменти за преодоляване на влошаващата се демографска ситуация, а за 30 години се сменят три генерации и всяка от тях идва с нова представа за себе си и за света. Той смята, че досега акцентите са били само върху доходи – детски, добавки и др., което не е променило демографската картина. От института предлагат да се мисли в посока на подобряване на социалните услуги, като се финансира гледането на деца по домовете от външни хора, има мерки в предприятията за съчетаване на работата и ангажиментите в семейството, помощ за младите родители в часовите пояси за водене и прибиране на децата от ясли и детски градини. Насърчаването на заселването на хора от трети страни също е важна мярка за подобряване на демографската ситуация, смятат от Балканския институт по труда и социалната политика.
Твърдим, че раждаемостта непрекъснато пада в България, но статистическата истина е, че до известна степен раждаемостта за последните 20 години е една и съща, проблем е, че намаляват жените в детеродна възраст, заяви Иван Нейков. По думите му статистиката сочи, че средностатистически при нас една жена ражда 1,5 деца, докато във Франция – 1,1 дете, въпреки че Франция е несравнимо по-добре изглеждаща като стандарт на живот. Той допълни, че колкото по-развито е едно общество, колкото на по-високо ниво е икономическото и културно развитие, толкова по-ниска е раждаемостта, затова в момента най-ниска е раждаемостта в Европейския съюз.
По думите на Иван Нейков, от години твърдим, че демографската ситуация в страната изглежда все по-зле, вече има и псевдонаучни изследвания кога точно ще изчезне българската нация в резултат на демографската катастрофа. Според него такава опасност няма, няма случай в човешката история нация да е изчезнала по демографски причини.
Смятаме, че едно от белите петна в цялата ни философия за промяна на демографската ситуация, е свръхцентрализирането на целия процес, допълни експертът. Той допълни, че мерки могат да се прилагат и на регионално ниво, съобразено със спецификите на региона.
Ирландия е пример, че демографската криза може да се пребори, ако това се превърне в национална кауза, заяви Иван Нейков.