„Много добре, утре ще възложа започването на процедура по преместване на обекта, след като ненадейно се оказа, че целият СОС минус БСП подкрепя и очаква такава стъпка.
Лека да бъде нощта на хората със свити сърца и сълзи в очите в Украйна и Господ да е на помощ на всички човеци“.
Това написа кметът на район „Средец“ Трайчо Трайков вчера. С доза ирония, както си личи – по отношение на онази част, дето всички били „за“, ама досега са дремали в шумата…
Както и да е. Важното е да се изхвърли наглият монумент на окупатора от там.
Наглият монумент, който вчера пазеха с няколко патрулки, за да не би случайно някой да го надраска, докато защитниците му избиват невинни украинци в домовете им…
Да го демонтират, нарежат и изхвърлят на сметището на историята.
СССР не ни е освободил от нацистите! Когато са дошли, ние сме обявили война на Германия! Историята не е каквото другарката в училище ти е казала, че е. Извади една книга и, ако сричаш, помоли някой да ти я прочете, виж вътре какво пише.
Писал съм го, вчера го писах и пак ще го пиша. И пак, и пак, и пак:
1944 г.:
„България прекъсва дипломатическите си отношения с Германия и иска примирие от САЩ и Британия. Още на 5 септември правителството обсъжда решение за обявяване война на Германия.
Само че ето точно тук се появява съветският агент – тогавашният военен министър ген. Иван Маринов, който спъва общественото обсъждане и го забавя със 72 часа.
През това време от СССР заявяват, че явно още сме с нацистка Германия, щом не обявяваме война (!!!) и Червената армия идва тук. Откъдето още не си е тръгнала…
По-късно става ясно, че ген. Маринов е съветски агент и вече е обсъдил с Кремъл това „забавяне“, което е позволило на СССР да обяви война на България.
На 8 септември обаче, така или иначе, се обнародва решението и се обявява война на Германия, но това не спира ватенките да нахлуят и така се озоваваме във война и с двете сили – Германия и СССР. Пълен политически и исторически абсурд!
И въпреки че е обявена война на Германия, след гнусния предателски и антибългарски преврат на 9 септември, правителството е обявено за фашистко“.
Тия „освободители“ си тръгват оттук с държавния ни архив и златото ни, оставяйки ни неграмотните шумкари и продажници да ни управляват и избиват за удоволствие.
Паметникът на окупатора няма място тук! Нито МОЧА, нито нѝ един паметник на червената армия. За срам на всички ни – няма нито един паметник на цар Борис III. Знаехте ли го това? Не? Ами няма! Не паметна плоча, а паметник. Няма! Паметниците на Левски и Ботев са в пъти по-малки от обидните монументи на ватенките.
Да се демонтира и изхвърли!
И да не спираме до там.
Да се махат всички паметници на СССР.
Да погледнем и националната си сигурност:
Знае се, че в България действат организирани банди, наричащи себе си „съюзи“. Това са военизирани про-руски формирования, които провеждат учения, въоръжени са, набират нови членове, правят пропаганда включително през интернет.
Да се сложат под сериозно наблюдение и да се елиминират. Те са заплаха за националната ни сигурност.
Руските военни „пенсионери“ да се сложат под наблюдение. Стотици хиляди руснаци имат имоти у нас, голяма част от тях са имплантирани от руското разузнаване. Те са „бивши“ военни и „бивши“ агенти. Те са винаги готови. За война нямат топките, защото България е НАТО, за разлика от Украйна и ще ги изпарят от тук, не изгонят, а изпарят. Но са готови за зулуми, типично по путински – да тровят, да убиват уж в инциденти, да отровят някой язовир, да убият журналист, да убият кмет, да отровят бизнесмен, да направят взрив в метрото. Това биха могли да го направят.
Да се сложат под наблюдение и да се изхвърлят, да се натирят обратно в азиатското блато, от което са изпълзели.
Трябва да последваме примера на Чехия и Латвия и да спрем издаването на визи за руски граждани – за да не се върнат. И за да не изпратят други убийци от КГБ. Чехия и Латвия спират руските граждани и по тази причина – не желаят руски убийци, предрешени като бизнесмени и туристи, да избиват политиците и журналистите им.
Работата на всички служители в руското посолство и консулство да се държат постоянно под око. И на хората, свързани с тях. При най-малкото съмнение за шпионаж, да се изхвърлят от страната.
Наглите да бъдат съдени и затворени.
А НЕ ДА ХОДЯТ ПО ТВ СТУДИАТА ДА ДАВАТ ИНТЕРВЮТА!
Да се въведе изучаване на Георги Марков и неговите „Задочни репортажи“ в училище и в университета. Да може най-после да израсте едно поколение, което да разбере от какво ни е освободила „освободителката“ – от достойнството ни, от независимостта ни, от бъдещето ни, от литературата ни, от изкуството ни, от силната ни икономика, от духа ни, от героите ни.