България има ли капацитет сама да си произвежда храната? Колко процента от храните на трапезата ни са родно производство? Кой и защо подценява стратегически важният отрасъл земеделие? Има ли цел в развитието му и каква е тя? По тези важни теми за човека, който не е по-голям от хляба си, разговарям с Красимир Кумчев, земеделски производител, агроексперт и консултант. Той бе номиниран за Фермер №1 на Златна Тракия/2003/, работи над 40 години на полето.
Още преди Втората световна война, западни икономисти са изчислили, че българската земя е в състояние да изхранва 60 милионно население. Това е било потвърдено и от нашите учени в годините назад.
Сега не можем да изхраним дори себе си – това, според мен, е престъпление.
От много време насам българинът разполага с 15-20% родни храни – плодове, зеленчуци, мляко, месо, които да подреди на своята трапеза.
Аз от поне от 10 години насам повтарям все едно и също – главна задача на всеки следващ екип на земеделското министерство, е да дефинира точно в края на мандата си, че споменатите проценти храни ще нараснат до 40 на сто.
Разбира се, искам да са 80% и реално това може да се случи, а 20 на сто да е вносът на онова, което по чисто географски причини не може да се произвежда тук. Но съм реалист.
Нашата земя може да произвежда всичко останало, стига да има адекватна политика. За съжаление обаче, такава няма. От 2 години се изготвя стратегическия план за развитие на селското стопанство до 2027 година, който трябваше да е готов отдавна, но по различни причини все се удължават и отлагат сроковете затова. Като професионален анализатор не виждам в този проектоплан да е записана основна цел. Въпреки че постоянно повтарям, че целта трябва да е - 40 на сто от храните да са български, властразполагащите явно се страхуват да запишат в документа такава цел. Страхуват се, че след 4-5 години народът ще ги пита: защо ни пробутвате пак картофи от Полша, зеле от Китай, марули от Испания, репички от Унгария и т.н..Това е абсолютна срамота!
Трябва да преминем към производство на екологично чиста храна. Зеленчукопроизводство без напояване няма. Всичко обаче, което се прави като предложения, трябва да е под егидата на основната ни цел – след 4 години 40% от това, което консумира българинът да е наше, родно производство.
Секторите в земеделието генерират най-много работни места в селското стопанство. Тяхното добро развитие може да съживи многото обезлюдени български села,
които заприличаха на скелети и призраци през изтеклите близо 30 години. Бавно и полека животът в тези села може да се върне. Това може да се случи само с адекватна аграрна политика, която да даде чувство за сигурност и надеждност на хората, които решат да изхранват семействата си със земеделие. А не т.г. ще даваме субсидии за това, а догодина за друго.
Няма гаранция какво ще случи с българското земеделие днес и утре. Това е голяма беля.
Трябва да си даваме сметка, че консумацията на качествена храна, е пряко свързана със здравето на българите. За Бога, вече 10-12 годишни деца умират от инсулт, стотици са малчуганите, болни от диабет, други пък са с наднормено тегло. Причините затова са комплексни, но качеството на храната, е в основата.
Ние не храним децата и внуците си с качествена храна, разболяваме си народа и този проблем после отива в сферата на здравеопазването – ето как едни проблеми водят до други. Аз не разбирам как така политиците ни не разбират тези прости, логични неща.
Ако не съм прав, нека някой се изправи срещу мен и ми докаже обратното – че ядем качествени храни, че децата и възрастните у нас са в цветущо здраве, че нямаме голяма смъртност и т.н..
Изумен съм от новия екип на земеделското министерство, в който няма нито един професионалист.
/бел.ред. Министерство на земеделието оглави партиен активист от БСП, който не е от професионалните земеделски среди. Неговите заместници, също/. Земеделието е стратегически отрасъл. Продоволствената сигурност на една държава, е част от нейната национална сигурност, а у нас това от години се подценява. Недоумявам, защо някои си въобразяват, че не е възможно някой ден да осъмнем с празни рафтове в магазините, на които ще има само хляб и брашно!?
Според мен читавата аграрна политика, е да се определи главната цел – 40% от храната да си е наше производство, чрез съответна кадрова политика, гарантираща сигурност за хората.
Субсидираната земеделска политика не е феномен, а практика в цял свят. Основната й цел е да се осигури достъпност на продоволствието за по-бедната част от населението. Казвал съм неведнъж, че като не могат да се изравнят субсидиите за всички страни-членки в ЕС, спрете ги! Твърдо съм убеден, че можем да се справим и без тях по най-естествен начин. В момента не сме конкурентни с останалия свят. Това ни мачка, не сме равностойни на външните пазари. Без субсидии как си представяте да карат продукти у нас от Испания? И дали, ако няма, тук не можем да си ги произвеждаме! Сега всяка държава дърпа черджето към себе си и си прави своята политика.
Ние се носим по течението - докато изчезнем съвсем.
Същевременно милиарди за земеделието потънаха като в черна дупка, без видим резултат.
Още преди 9 години патентовах Методика за индивидуално разпределение на субсидиите в земеделието. Срещал съм се с всичките министри в ресора, които се сменяха, както и с много политици. Потупваха ме по рамото, уверяваха ме, че тази методика е много справедлива. Но никой не поиска да я приложи. Защо ли? Защото моята методика спира кражбите, а това стряска всички, накачулили се да лапат на яслата.
В края на годината искам на всички да пожелая: да сме здрави! На колегите - да разчитаме само на себе си и да молим Бог да е милостив към нас да не ни праща природни бедствия, от които зависи реколтата ни! Не съм оптимист, че държавата, в лицето на настоящето земеделско министерство ще може да ни помогне. Трябва да разчитаме единствено на себе си!