Ненормално високите цени на тока на енергийната борса у нас, предизвикаха бунтовни настроения в средите на бизнеса. Възможно ли е скоро цените на електриката да се нормализират и как? Разговарям с Красен Станчев, доцент в СУ и един от основателите на Института за пазарна икономика/ИПИ/. Той беше народен представител във Великото народно събрание (1990-1991) и председател на комисията по околна среда.
След пускането на 2-ри и 3-ти блок на „Марица Изток-2” и излизането от редовен ремонт на единия реактор на „Марица Изток-1”, нещата на енергийната борса малко се поуспокоиха, но това са само част от временните решения на този голям проблем. Има и други, които трябва да се обмислят и може да се въведат.
Едното от тях е свързано със спиране на ремонтите и използването на вецовете, поради една наредба от март т.г.. В момента тече обсъждане на отмяната й и до две седмици то трябва да приключи. Макар и вецовете да са половината от ВЕИ-тата, те са относително евтини, сегментни в целия микс. Ролята на вецовете в него е вероятно между 5-10%, в зависимост от годината.
Другото, което може да се направи -
има такава традиция на всички борси, независимо дали са стокови или капиталови, фондови, възможно е регулаторът да въведе времеви параметри в смисъла на сделките.
Разбира се, при фондовите борси за това е нужно много малко време. Примерно на Нюйоркската има ограничение за не по-малък период за сключване на сделки от 38 секунди, но на стоковите борси е възможно да има подобни регулации, когато няма други възможности.
Предвид нашите закони, КЕВР не може да направи подобно регулиране, да ограничи търговията, но може да даде препоръки, но не е ясно доколко всичко това ще попадне в рамките на закона. Нужен е специален анализ. Това ще е временно решение, при което да могат да се избягват такива стечения на обстоятелствата, каквито имаше т.г. Тоест имахме сезон с ниски цени, излизане на определени мощности за ремонт и такива, които бяха спрени, но същевременно се появи търсене над 100% на пазара. В такива случаи е логично да има времеви отрязък, в който да се преценява кой какво предлага и купува.
Другото, което по-важно е, че
ценообразуването на електричеството у нас е в много странна рамка.
Цената му за индустриални потребители е много висока в сравнение с тази на другите европейски пазари. Например, средно на европейския пазар цената за домакинствата е около два пъти по-висока, отколкото е тази за промишлените предприятия. У нас тя е около 70 на сто по-висока за м.г. и предходната година. В Германия е три пъти по-висока за домакинствата, в сравнение с тази за промишлеността, по простата причина, че фирмите създават някаква стойност, която в крайна сметка се облага с данъци, включително ДДС и по този начин се запазва справедливостта в отношенията. Докато у нас има социална политика по отношение на електроенергията и това трябва да се промени, но не може да стане по-рано от 1 юли догодина.
В момента, както вече казах, цените се поуспокоиха, но е трудно да се запазят за по-дълго време. Едно от нещата, които ще ги тласкат тук нагоре, е зелената сделка. Става въпрос за цените на правата за замърсяване, които се поддържат изкуствено високи. Проблемът е в това, че през 2006 г., преди влизането ни в ЕС, не е договорено специално третиране, поради национални особености заради лигнитните въглища. Това е един проблем със стара давност, а сега освен дерогация нищо не може да се направи, но пък сроковете затова вече са изтекли.
В момента от регулаторна и законодателна гледна точка не може да се направи нищо, защото законът не позволява на КЕВР и не разрешава на енергийната борса да регулират несъответствията. От друга страна промени в закона също не са възможни, защото скоро и работещ ефективно парламент май няма да има.