Навръх 8-ми март екозащитници от София и Девня пак се вдигнаха на бунтове срещу технологията за обработване на отпадъците чрез изгаряне, за която пълна /без/ отговорност носи Министерството на околната среда и водите и неговите регионални подразделения наравно с общините по места. Защо институциите, в които работят хиляди чиновници, които ние хрантутим, не успяват да ни осигуряват чистота и ред? Кой носи отговорност затова и защо превръщаме иначе красивата ни родина в сметище, което нито една власт през последните над 7 десетилетия не успява да спре? По тези важни и нерешени проблеми потърсих за коментар един от най-изявените екозащитници, общинският съветник в СОС Тома Белев. Той е председател на Асоциацията на парковете, дългогодишен директор на НП "Витоша", лесовъд, експерт по опазване на горите.
Днешните протести са насочени срещу философия за изгаряне на отпадъците. Гражданите са чувствителни към темата да се изгаря нещо, което може да е ресурс за следващо използване, както и не разбират защо в центъра на София например трябва да се горят боклуци. Това увеличава количеството на фините прахови частици във въздуха, а столицата ни е сред най-замърсените градове. Самото внасяне на отпадъците на площадката на ТЕЦ София допълнително ще увеличи праха в градската среда. Известно е, че едва 1/3 от наличните прахове частици идват от колите, от транспорта. Имаме част от тези количества, които идват от триенето на колите с асфалта, от спирачките, от газовете и т.н., и една друга част е от разпрашаването на праха и засъхналата кал по улиците, причинени от тежките автомобили.
Хората се притесняват и от инсенератора, който е на 400-500 метра от сградите,
а той ще гори и опасни отпадъци. Според нас има проблем и в издадените разрешения. Не е отчетен факта, че се наема съоръжение, което е в опасна близост до жилищен квартал с работнически жилища. Тази инсталация, която е подвижна и е предназначена за горене на битови и животински отпадъци, ще дими на няколко стотин метра от прозорците на хората. Преди година ние установихме, че този инсенератор, независимо, че има издадени ОВОС и всякакви други позволения за горене на боклуци, той специфични устройства, но не е пригоден за изгарянето на опасни отпадъци като пестициди с живак да речем, защото не може да ги пречиства. Тогава алармирахме прокуратурата, екоминистъра, че трябва да вземат мерки и да променят разрешението. Министърът взе да увърта, въпреки че е длъжен да взема мерки, когато има опасност за околната среда и здравето на хората. Фирмата пък реши да слага още едно съоръжение на площадката и всичко това рязко увеличи броя на протестиращите срещу тези безобразия.
Това сякаш взе да пробужда и институциите,
които като общината и национални омбудсман излязоха с остри позиции срещу горенето на отпадъци в центъра на столицата. Не е редно да се развиват и да продължават да се позволяват замърсяващи производства.
Замърсяването дори на столицата е показателно за липсата на философия как да намалим боклуците. Основната идея на "Зеления пакт" е кръговата икономика и намаляването на депонирането и изгарянето на отпадъци. Това е ключова идея на ЕС. Но в същото време наличните цели на МОСВ и се е поощряват от общините, не гарантират това високо ниво на повторно използване на рециклиране на отпадъците. Всичко това води до струпване на много боклуци, които очевидно е нужно да се преработват. Това, което им хрумна на управляващите е да ги горят. Обаче този процес хич не е модерен вече - има го, но у нас философията у нас е сгрешена. Голяма част от отпадъците в София не се преработват. И това не е произволно мое становище, а на евроекспертите от ЕБВР, които наскоро анализираха ситуацията у нас по отношение на сметта. Дори им беше трудно да дадат конкретни препоръки, защото
има нужда от повече места за боклука,
от промяна на начина, по който се събира. Според мен държавното управление трябва да промени коренно философията си за сметосъбирането. Да се измени депозитната система за пластмасата, каквато съществува в половината страни от ЕС и там лисват пластмасовите опаковки. Но, за мое съжаление у нас няма истинско желание и разбиране на проблема с отпадъците. А предприетите решения, са свързани с повече строителства на сметища и заводи, а не с това как да се намалят отпадъците. Няма я и бизнес отговорността - компаниите, които създават опаковки и ги предлагат на пазара, се възползват от пропуските в законодателството и от ниския капацитет в МОСВ. Ние като граждани плащаме поне по два пъти за пластмасовите боклуци - първо на доставчика на стоката, а после чрез такса смет. А занапред с инсенератора и тройно, защото ще изплащаме заема за него.