Да се говори за Левски е отговорно. Когато чувам гръмки думи, сянката на съмнение се сгъстява в мен. Значение имат не толкова думите, а тежестта на продукта, който оставяме да говори за нас. Това е свободата, която трябва да постигнем, духовното наследство на Васил Левски – нашите дела да говорят по-силно. Това каза в предаването „Панорама“ по БНТ писателката Здравка Евтимова.
Трябва да имаме два бряга – усърдната и качествена работа и последователността. Мостът между тези два бряга трябва да бъде талантът на всеки човек, заяви тя.
Не бихме могли да говорим за Левски, ако няма една голяма топлота, голяма обич към някоя река, където човек е израсъл, към някой друг човек, който му е подал ръка, към българското слънце. Тогава бихме могли да говорим и да пишем за Левски, посочи писателката.
Левски е една вселена. За да се опише една вселена, трябва да живееш в нея, да я познаваш издълбоко и да я обичаш. Може би нямаме качеството на Апостола да считаме другите за свои близки. Мисля, че всички му се възхищаваме, защото все пак всеки носи у себе си нещо от него, каза още Здравка Евтимова.